143 години след смъртта на поета – революционер всички ние отдаваме почит на големия Христо Ботев
За първи път денят на Ботев се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 година
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България отбелязваме официално от 1901 гoдина, когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 година точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Тази година отбелязваме 143 години от гибелта на Ботев и неговата чета.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 година завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. Когато научава за готвеното Априлско въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.
На 20 май 1876 година, по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
По традиция в 12.00 часа за 2 минути сирени в цялата страна придружават минутата за почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. При подаване на сигнала пешеходците и пътните превозни средства трябва да спрат движението си и да останат на място. Превозните средства от градския транспорт ще спрат на безопасно място за минута, за да отдадат почит на паметта на героите, дали живота си за независимостта на България.
За автора
