143 години след смъртта на поета – революционер всички ние отдаваме почит на големия Христо Ботев
За първи път денят на Ботев се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 година
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България отбелязваме официално от 1901 гoдина, когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 година точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Тази година отбелязваме 143 години от гибелта на Ботев и неговата чета.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 година завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. Когато научава за готвеното Априлско въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.
На 20 май 1876 година, по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
По традиция в 12.00 часа за 2 минути сирени в цялата страна придружават минутата за почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. При подаване на сигнала пешеходците и пътните превозни средства трябва да спрат движението си и да останат на място. Превозните средства от градския транспорт ще спрат на безопасно място за минута, за да отдадат почит на паметта на героите, дали живота си за независимостта на България.