832 години от въстанието на Асен и Петър

Днес се навършват 832 години от въстанието, довело до  отхвърляне на византийската власт от българските земи  – това на братята Асен и Петър. На 26 октомври 1185 г. те обявяват в Търново въстание в църквата „Свети Димитър Солунски”.

Това въстание се превръща в освободително движение на българите в днешна Северна България и завършва със създаването на Второто българско царство, управлявано от династията на Асеневци. Последвалите  победни битки на българската войска започнали да изпълняват една от основните цели на Асен и Петър – обединение на всички българи, населяващи Балканите. Успешната им политика била продължена и от по-малкият им брат Калоян.

Въстанието избухва стихийно. Масово се въоръжава българският народ. В началото императорът подценява силата на въстаниците и изпраща срещу тях три пъти свои войски, но и трите пъти те не постигат успех. На свой ред българите все повече разширяват зоната си на действие. Навлизат на юг от Стара планина, което дава повод на василевса да поведе мащабен поход, воден лично от него, който се оказва успешен и през 1186 година  въстаниците са прогонени. Петър и Асен са принудени да се изтеглят отвъд река Дунав, а Исак II Ангел приема, че въстанието е потушено, запалва кръстците с жито, за да накаже населението и, без да вземе мерки за охраната на градовете, се прибира победоносно в Константинопол.

Скоро след оттеглянето на императора братята се завръщат в България, водейки със себе си множество кумани, привлечени от тях като наемници. Добромир Хриз е изпратен към днешните македонски земи, където трябва да повдигне народа на въстание. Императорът изпраща срещу българите нова своя армия, този път водена от опитния Алексий Врана. Пълководецът обаче обръща поверената му армия и я повежда срещу Константинопол, за да свали Исак II Ангел от престола. Под стените на самия град Врана пада убит. Тези неразбории във Византия дават възможност на братята да напреднат в Тракия. Империята се опитва да отблъсне българите, но неуспешно. Възпряна е от проявилия се пълководчески гений на Асен, който е посочен от Никита Хониат като: „извънредно изобретателен и способен в трудни положения“. През 1187 година императорът повежда нов поход срещу българите, достигайки до крепостта Ловеч. Той я обсажда, но не успява да я превземе и бива принуден  да сключи примирие с братята, които дават като гарант най-малкия си брат Калоян.

 

 

Вашият коментар