Яна Буковa в Петното: „Тълкувам света като поезия“

За мен поезията не е писаният текст, това е начина, по който виждаш и възприемаш нещата. То се трупа и в даден момент се появява като текст. Дори и да не пиша, не означава, че не мисля и не акумулирам поезия.

Пловдивският литературен салон „Spirt&Spirit” в клуб „Петното на Роршах“ всеки вторник от 19 часа вече девета поредна година интерпретира продължаващия разказ на българската литература и среща нейните необикновени хора с пловдивската критична публика. Тази седмица на „горещия“ стол до Александър Секулов и под прожекторите застана Яна Букова с две от книгите си – „Пътуване по посока на сянката“ и „4 приказки без връщане“. 

„Пътуване по посока на сянката“ е книга, излязла от времето на краткотрайния читателски интерес, от модата и момента на рекламата. Според Александър Секулов след време, когато се говори за литературата в началото на новия век, непременно тази книга ще се споменава. Интересен факт покрай „Пътуване по посока на сянката“ е, че книгата излиза за пръв път през 2009 година, а изданието на „Жанет-45“ е второ издание от 2014 година. През тези пет години от книгата няма почти никакъв отзвук, което Яна Букова коментира като: усещане, в което ти крещиш с пълно гърло, но никой не те чува. Усещане за невидимост. Но след години се оказа, че за мен това е един изключително полезен опит като автор. Един автор трябва да може да оцелява. Защото идва един момент, в който ти си казал всичко, което е важно за теб, а то не се чува. Но е важно да бъдеш самодостатъчен и да стъпваш на собствените си крака със собствената си тежест. 

Но „Пътуване по посока на сянката“ има и една особена и щастлива съдба, споделя Яна Букова – когато някой я обича, я обича заради нея, не заради някакъв мит около нея или рекламно зарибяване, нито пък заради автора или нещо друго. Читателят попада на един оголен текст и или го цени, или го отхвърля. Затова уважавам читателите си – тези, които ме ценят, и тези които не ме ценят – защото знам, че го правят искрено.

Освен прозаик обаче Яна Букова е и поет. Живее дълги години с идеята, че цял живот ще пише поезия, но в един момент се появяват разни истории, които изпитва нуждата да разкаже. И точно там поетът започва да вгражда поетичния си свят в прозаичните структури.

Исках в прозата да вложа всичко, което съм научила при писането на поезия. Това, което бях изградила в себе си като поет, бе просмукано в прозата. Всяка фраза трябваше да има тежест и да няма нищо излишно в текста.

Едва в последното десетилетие у нас се събира критична маса. Сложни, литературни книги, не просто проза, която е един плосък разказ. И тези книги формират критичната маса. Независимо от впечатлението, че авторите и издателствата се конкурират помежду си, книгите си помагат. Една трудна книга помага на друга трудна книга. Поддържат се една друга, възпитават публиката. 

Не пропускайте на 31 октомври Захари Захариев в литературен салон Spirt&Spirit с книгата си „Наръчник за митологично поетизиране на града”.

 

Вашият коментар