Съединението (6 септември 1885 г.) не е случаен акт на шепа герои. То има своята предистория, своите корени, своята желязна логика. Дребни наглед събития го предхождат, отваряйки пътя към единението и независимостта на България.
На 10 февруари през 1885 година в Пловдив е създадено тайно съзаклятие с цел да организира борбата за освобождение на Македония. Основатели са бивши дейци на националноосвободителното движение Захари Стоянов – председател, Иван Андонов, Тодор Гатев, Петър Зографски, Тома Карайовов, Спас Турчев, поручик Ганьо Атанасов, Иван Стоянович, Спиро Костов . Първоначалната идея е окончателното освобождение на България да се постигне чрез народно въстание в Източна Румелия и Македония.
През април съзаклятието получава името Български таен централен революционен комитет /БТЦРК/ и дейността му е насочена главно към осъществяване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Приети са устав и програма по подобие на програмата и устава на предосвобожденския БРЦК в Букурещ. Идеолог на пловдивския комитет е Захари Стоянов, който пренася в него познатите организационни методи и започва да издава вестник „Борба“ като неофициален орган на комитета.
Скоро организацията възприема идеята Съединението да бъде извършено не чрез въстание, а чрез военен преврат.Окончателният план, приет на заседание на 23 август, предвижда акцията да се проведе главно от източнорумелийската милиция с помощта на въоръжени чети от близките градове и села между 15 и 20 септември. Внезапно избухналият бунт в Панагюрище обаче ускорява събитията.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България се осъществява под ръководството на БТЦРК. Същия ден комитетът оповестява с прокламация състава на Временното правителство на Южна България и след това фактически престава да съществува.
източник: сборен материал
За автора
