Американският щат Пенсилвания може да се гордее с куп важни събития, променили световната история. Там се провежда Първият и Вторият континентални конгреси, които дават старт на Американската революция и на Декларацията за независимост, както и Конституционния конвент, на който се подписва и Американската конституция. Извън политическите събития обаче в Пенсилвания и по-точно в град Питсбърг през 1954-а се случва един от най-големите медицински тестове в историята, довел до почти пълния край на полиомиелита в световен мащаб и спасяването на милиони деца за следващите 60 години. Всичко това става възможно, благодарение на финансирането от програмата „Маршът на 10-центовите монети“ (March of dimes – на английски звучи далеч по-добре), стартиран от американския президент Франклин Делано Рузвелт на 3 януари 1938-а година.
Името, което обаче трябва да запомните обаче е Джонас Солк. Син на необразовани имигранти, той става почти фигура на мъченик в опитите си да убеди света, че е прав, и в крайна сметка успява. След като завършва своето собствено образование, Солк успява да намери работа като изследовател в Университета в Питсбърг в собствена лаборатория. Малко по-късно с него се свързват от Националния фонд за детски паралич (по-късно станал March of Dimes), за да финансират изследванията му за ваксина срещу полиомиелита.
Организацията March of Dimes е създадена от президента Франклин Делано Рузвелт през 1938-а, а самият той умира поради усложнения от болестта в началото на 1945-а година. Името ѝ идва от станалия популярен из целите Съединени щати метод за набиране на средства – с кутии, в които деца и родители могат да пуснат по 10 цента (dime на английски) за подпомагане на изследванията. Разбира се, помагат бизнесмени и различни организации, като за 17-те години до одобряването на ваксината на Солк през 1955-а са събрани над 200 млн. долара. Обединението на обществеността за подобна кауза обаче е неповторено досега в историята.
Детският паралич, или полиомиелит, е най-големият страх на американците след края на Втората световна война… след комунистите и избухването на хипотетична Ядрена война, де. До 1955-а всяка година десетки хиляди се разболяват от детски паралич, докато днес в западния свят болестта е практически несъществуваща.
В момента единствената опасност вирусът отново да започне да избива и оставя безпомощни хиляди, както до 1955-а година, е следствие на различни случаи, в които хора отказват да се ваксинират и болестта си намира път. През 2003-а година в част от Нигерия оралната ваксина срещу детски паралич е забранена единствено, заради слух, че предизвиква стерилност у жените. За няколко месеца, докато разумът надделее, 1500 деца се разболяват и остават парализирани, както в Нигерия, така и в 12 съседни държави, преди това елиминирали вируса. Поради активната политика за ваксиниране, през 2012-а година има общо под 300 случая изобщо в целия свят.
Гениалното на ваксината на Джонас Солк всъщност е фактът, че тя е „деактивирана“ – тоест опасността пациентът да се зарази от нея е нулев. Странната ирония на съдбата е, че почти никой в медицинската общност не е вярвал, че деактивирана ваксина – т.е. с практически мъртви вируси – може да работи, но пък обикновените американци му повярвали. При популяризирането на разработката в средата на 50-те, Маршът на центовете закрачва все по-бързо, и десетки хиляди подпомагат изследването. Салк започва и напълно доброволни за децата ваксинации на все още неодобрената официално ваксина, като появилите се хора далеч надхвърлят неговите и на екипа му очаквания. След окончателното анализиране на резултатите от ваксинациите напълно категоричено се доказва, че ваксината работи, а заболелите и страдащите от детски паралич в САЩ, а по-късно и по целия свят спадат драстично. Финансираното от дарения изследване спасява света от десетки хиляди случаи на детския паралич.
Историята след ваксинациите по детските заведения в Питсбърг продължава няколко години по-късно с разработването и на доста удобната ваксина за орално приемане от друг велик учен – Албърт Сейбин, която „довършва“ битката с детския паралич. Джонас Солк става известен и с отказа си да патентова ваксината и да печели потенциално милиони от продажбата ѝ по света, известен и с фразата си „Бихте ли патентовали слънцето?“. Всъщност истината не е толкова романтична – Солк е финансиран и работи за фондацията March Of Dimes, която проучва въпроса за патентоване на деактивираната ваксина, но според тогавашните стандарти е било невъзможно това да се случи. Не толкова морално възвишено, но просто истина. Което разбира се не променя огромното постижение на изключително отдадения Джонас Солк, един от основните хора, преборили разпространението на детския паралич по света. И с помощта на десетки хиляди американци, дарили за тази борба.
За автора
