2 юли е истинската рождена дата на Съединените щати. Декларацията за Независимост е представена и приета от Континенталния конгрес на тази дата, но официално ратифицирана два дни по-късно – на 4 юли 1776. Вторият президент и Баща-основател Джон Адамс смятал, че именно 2 юли ще бъде официалният празник на Щатите. Силата на тази държава обаче идва най-вече от икономическата ѝ мощ. И бащата на тази икономика е Александър Хамилтън – с когото ще се занимаваме в тазседмичното издание на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив .
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса:
Всички свързваме физиономиите по американските долари с лицата на американските президенти – Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон. Изключенията са две – най-любимата ни 100-доларова банкнота е с една от най-известните личности в американската история, но въпреки това не-президент Бенджамин Франклин, и далеч по-малко известния в поп-културата – Александър Хамилтън. Последният обаче, освен Баща-основател, е и автор на основните черти в политиката, която създава най-силната в следващите 200 години икономика – на САЩ.
В първите години след Независимостта си, основната политическа битка в САЩ е между федералистите – „националисти“, които се опитват да обединят отделните Щати в една силна държава, и партията на Демократ-републиканците, които искат повече децентрализация и власт на отделните щати. Първият президент – Джордж Вашингтон е надпартиен, но все пак Хамилтън – твърд федералист, е назначен за Министър на финансите и очертава политиката през следващите години. Той заема този пост между 1789-а и 1795-а.
Едно от най-големите наследства, които Хамилтън оставя след себе си, е Американската школа в икономиката, ориентирана към протекционизъм и контрол чрез Централна банка. Именно той е създател на Първа банка на САЩ, още през 1791-а година. Сериозна опозиция Хамилтън среща у демократ-републиканците Томас Джеферсън (трети президент) и Джеймс Мадисън (четвърти президент). Според тях Централната банка е противоконституционна и отнема от самостоятелната власт на отделните щати, и концентрира твърде много сила у централната власт.
Макар и насочен към централна власт, протекционизъм и против напълно свободния пазар с целия свят, Хамилтън има доста революционни идеи за банковата система, днес подкрепяни от друга група икономисти. Според него, например, Централната банка трябва да бъде частна, с период на работа от 20 години, след което Конгресът трябва да реши дали да продължи да работи с нея или не. В същото време банката няма право да работи с повече над своя собствен капитал. В момента частните банките оперират средно 5 пъти повече „раздадени“ пари от капиталовата си база – което е и една от причините за сривовете, които се получиха с КТБ и Първа инвестиционна банка, например (всъщност, банки много по-стабилни от повечето по света).
В същото време, за да поддържа тази система, по предложения на Хамилтън са наложени нови данъци и такси. Американските граждани, решили да създадат своя собствена държава именно заради високите налози от Британия, обаче се противопоставят на това до един момент, когато се достига до Бунтът на уискито – заради данъци върху производството на алкохол, които водят до въоръжени сблъсъци в Пенсилвания през 1794-а.
По-късно политическият му враг Томас Джеферсън се възползва от икономическата система, която Хамилтън създава, за да си набави средства за най-голямото териториално разширение на САЩ – Покупката на Френска Луизиана (територия, много по-голяма от днешна Луизиана – кажи-речи 1/3 от сегашната територия на Щатите).
Личният живот на Хамилтън е доста любопитен. Именно заради медиен секс скандал – колкото и странно да ви звучи това за края на 18 век – той подава оставка от поста си на финансов министър по време на президентството на Джордж Вашингтон. Става ясно, че Хамилтън има връзка с Мари Рейнолдс – която е била женена за Джеймс Рейнолдс, офицер от Американската революция. По-късно той публично признава за връзката си и се извинява за грешката си, заради което получава адмирации, макар и с разбита репутация.
Историята обаче не свършва тук. Мари Рейнолдс се развежда със съпруга си, а по време на развода си наема за адвокат Арън Бър – вице-президент на Томас Джеферсън.
Между Хамилтън и Арън Бър обаче расте голяма политическа вражда, най-силна по време на изборите през 1800-а година, когато Бър става вицепрезидент от демократ-републиканската партия, докато Хамилтън е сериозно обвиняван, че е попречил на Джон Адамс и Федералистката партия с вътрешно-политическите скандали, които е създал.
След поредица обиди и заплахи се стига до 11 юли 1804-а година, когато Хамилтън и Бър си обявяват дуел в Ню Джърси. По това време дуелите са незаконни и наказуеми, но в Джърси наказанията са по-леки и затова двамата избират това място. Арън Бър се оказва по-точен, уцелва Хамилтън и 49-годишният баща на американската икономика почива ден по-късно. Според някои източници, Хамилтън всъщост отказва да участва в дуела и умишлено стреля във въздуха преди Бър.
За автора
