Поставяме началото на нова рубрика, с която да ви отведем на едно интересно и магическо пътешествие назад в историята. Два пъти в месеца ще ви разказваме за някой древен град, преодолял капризите на времето и свидетелстващ за бита, културата и традициите на своите обитатели. Това е една виртуална историческа обиколка, разказваща историите на отдавна несъществуващи хора.
Днес ще ви представим град Абидос. Той е един от най-старите градове в древен Египет а наименованието Abdju на древния египетски език, означава „хълм на символа или мощехранителница“. Намира се в горната част на Египет около 10 километра от река Нил и изиграва основна роля в древния египетски религиозен живот.
Считан за един от най-важните археологически обекти в Египет, свещеният град на Абидос бил средище на много древни храмове, включително и Ум ел Кааб (Umm el Qa’ab) – царски некропол, където са погребани първите фараони. Тези гробници започнали да се възприемат като изключително важни за погребаната церемония и в по-късни времена става желателно да се погребват в областта, което превръща града във важен религиозен център.
Най-ранните царе на Египет, включително и тези от първата династия на историята на Египет (3000-2890 пр.н.е.), изглежда са били погребани в Абидос. Техните гробници и погребални заграждения могат да са първата стъпка на древно архитектурно пътуване, което ще ни отведе до създаването на Великите пирамиди, векове по-късно.
В по-късни времена Абидос се превръща в култов център на Озирис – богът на подземния свят. Построява се храм в негова чест и всяка година се провежда голямо шествие от храма до гробниците (която египтяните вярвали, че е негова, но тя всъщност принадлежи към династия царе на име Джер.) и обратно.
Първите гробници – Ум ел Кааб
Археолозите знаят, че царете от първата династия на Египет (3000 – 2890 пр. н.е.) и последните двама от втората династия (завършила 2686 г. пр. н. е.) имали гробници в Абидос и вероятно са погребани там.
В допълнение към погребалните камери за телата си, управниците са снабдени и с провизии за задгробния живот – голям мащаб мулти-камерни съоръжения за съхранение, понякога в или около погребалната камера. Гробниците на първата династия също така са снабдени с „дъщерни погребения“ (понякога наброяващи стотици), представляващи пожертвани хора.
На север от царските гробници са разположени гробищата B и U, които съдържат гробове, предхождащи първата династия (период наричан „Прединастичен“ от египтолозите). Спорен е фактът, че някои от прединастичните гробове в Абидос, са тези на прото-царе контролирали целия или по голямата част от Египет.
Как Египет се превръща в единна държава и кога, е въпрос на дебат сред египтолозите, е и доста трудно да се определи кои от тези гробници в Абидос са за царе и кои – за елитни членове на обществото.
Ограждения и тежки лодки
На около километър и половина на север от царските гробници се намира една загадъчна серия от кирпичени заграждения, посветени на царете за които се вярва, че са погребани в Абидос. Ориентирани северозападно към югоизточно, всяко заграждение е заобиколено от масивни стени и съдържа параклис.
Най-голямото заграждение принадлежи на цар Хасехемуи от втората династия (който е имал и жертви). Северозападно от Хасехемуи на кръстопът между заграждението на цар Дреж и на „западната мастаба“ (древноегипетска гробница, имаща формата на пресечена пирамида. Строени са от кирпич – б.а.), е разположена серия от 12 „лодки гробове“, всеки от които притежава дървена лодка в реален размер, имаща ритуално предназначение.
Лодката играела важна роля в египетската религия и подобни примери в реален размер са намерени също във Великите пирамиди сред някои от погребалните помещения. Вербални и визуални образи в египетския погребален контекст, често е свързан с лодки и кораби, композирани във цяла флотилия, в която божества, отдавна мъртви царе и починали египтяни плават през вечността.
Храм на Озирис
От началото на Средното царство (преди 4000 до 3600 години), Абидос станал култов център за Озирис, богът на подземния свят. A серия от храмове са били построени за него в близост до "Терасата на великия Бог."
Археолозите били изключително затруднени при определяне на точното местоположение на мястото на храма. Между 2002 и 2004 година, експедиция на изследователи от Института на Йеил за изящни изкуства, открили два архитектурни слоя от сгради, които датират от царуването на царете Нектанеб I и II (преди около 2400 години) и от 18 династия (около преди 3500 години).
Последната кралска пирамида
Преди около 3500 години, последната царска пирамида, построена от египтяните, е издигната в Абидос от Амос – основателят на 18 династия на Египет. Неговата пирамида обаче, може би никога не е завършена, а сега представлява просто 10 метра руини. Но проучване показва, че около 70-90 метра, разположени под пустинята, чакат да бъдат изследвани.
Храмът на Сети I
Абидос достига апогея си по време на управлението на 19 династия. Фараонът Сети I издига храм на баща си Рамзес I, а за себе си построява величествен погребален храм, от който са запазени голям брой частично реставрирани руини и кенотаф (надгробен паметник без гроб – б.а.). Синът му, Рамзес II, не пропуска възможността да построи там още един малък погребален храм. Двете светилища са украсени с барелефи, които добре представят класицизма в изкуството на Новото царство.
Абидос има много паметници и Храмът на Сети I (познат на египтяните като "къща на милиони години") е един от най-добре запазените и е построен преди около 3200 години. Храмът се издига терасовидно по склона на пустинята. На долната тераса е изкуствено създадено езеро с кей, зад който стои първият пилон с кралска статуя. След като се премине през две хипостилни зали, се появяват седем лодки-храмове, един от които посветен на Сети I.
Абидос в наши дни
С богатата си история и притегателни местности, Абидос е интересна туристическа дестинация, предлагаща едно истинско пътешествие в историята.
За автора
