Японският Октай Енимехмедов

Япония също си има своя Октай Енимехмедов. Сещате се, онзи тип, който опита да убие Ахмед Доган пред публика и телевизионни камери с нещо като пистолет. За разлика от българския вариант обаче, японското оръжие – също като японското родолюбие и японския морал, не се оказват фалшиви, а напълно истински.

На 12 октомври 1960-а година 17-годишният Отоя Ямагучи атакува лидера на Японската социалистическа партия по време на телевионно предаван на живо дебат. И то по най-клиширания начин за страната на изгряващото слънце, който може да си представите. С уакизаши – традиционен японски меч, използван от самураите.

Отоя наръгва в корема Инеджиро Асанума. Всичко това – пред телевизионните камери, публика и милиони зрители. Един журналист – Ясуши Нагао, пък заснема инцидента и този кадър му донася награда Пулицър за фотография, първата в историята на американския приз, която получава чужденец. След случката Отоя е заловен, вкаран в затвора, а в началото на ноември се самоубива в килията си.

Асанума е много странна фигура – Япония е на вълната на развитието си през 60-те. Вероятно като си представите „капитализъм“ – Токио е едно от първите места, за които се сещате. Стотици небостъргачи, огромни рекламни екрани навсякъде, всички са в костюми и тичат по офисите си. На Асанума това не му харесва. Той е приятел с Мао(помните ли статията от преди няколко дни – китайският соц-лидер Мао е един от най-мразените хора в света) и иска да изгради Япония без император по еднопартийна комунистическа система. Все пак се опитва да постигне целта си по демократичен начин, с избори – и се явява на дебат.

Всъщност известността на Отоя и Асанума е малко късметлийска. Политически убийства се случват от времето, а и от преди, Юлий Цезар. Магията на медиите обаче не може да бъде преборена – най-известни си остават тези, за които има клипче, което да изгледаш. Телевизионните дебати са нещо съвсем ново за света – не се знае кога точно е първият за планетата такъв, предаван по телевизията. Добра отправна точка обаче са САЩ, които са пионери в много неща – а за тв-дебатите си има доста легендарен такъв. Това се случва по време на надпреварата между Ричард Никсън и Джон Кенеди през 1960-а. Само две седмици преди състезанието между Асанума и неговите десни политически опоненти и инцидента с меч.

През 60-те години Япония всъщност е доста зависима от Щатите и западните икономики. След Втората световна война Островът на самураите е с разбита икономика и започва да се развива от нулата. Много бързо обаче, с помощта на Запада, Япония успява да развие икономиката си дотолкова, че по-малко от 20 години след бомбардирането на Хирошима и Нагазаки е четвърта световна сила. Брутният вътрешен продукт на Япония през 1963 отстъпва единствено на САЩ, Франция и Великобритания(класацията е на Световната банка и от нея отсъстват държавите, свързани със СССР).

Идеите на Асанума за социалистическа държава, която да изгони императора и да скъса мирните си връзки със САЩ изглежда не се харесват на крайно десния Отоя. В крайна сметка промушването е смъртоносно – Асанума умира малко по-късно в болница.

Убийството му обаче предизвиква разрив в Японската социалистическа партия, която в битка за лидерство се разцепва, докато не се създава отново силна лява партия през 90-те.

Доколко това е повлияло на политическото развитие на Япония е доста спорно. Факт е обаче, че левите в Япония не успяват да свършат нищо дълги годни. Страната на изгряващото слънце е уникална с т.нар „Система 1955-а“. Тогава управлението на държавата взима дясно-центриската Либерално-демократическа партия. И – с изключение на няколкомесечно прекъсване между 93-а и 94-а, е избирана постоянно да управлява до 2009-а година. Забележете – избирана, демократично. След загубените през 2009-а избори, Либерално-демократическата партия отново печели през декември на 2012-а година с 43% одобрение, а в крайна сметка получава 294 места в долната камара на парламента от общо 480.

А дали риалити-убийството на Асанума е имало ефект върху всичко това, можем само да гадаем.

Видеото може да видите в YouTube от този линк

Вашият коментар