Макиавели – владетелят на политическата мисъл

Дата е 3 май, а годината – далечната 1469-а. Във Флоренция се ражда Николо Макиавели – италиански философ, държавник и историк.

Макиавели встъпва на политическа служба в родния си град Флоренция (който по това време имал особен самостоятелен статут, управляван от фамилията Медичи) на 29 годишна възраст. Като министър на отбраната той се отличава с изпълнение на политики, които засилват статута на Флоренция. Скоро той оглавява дипломатическа мисия за неговото княжество.

Политическият живот на Макиавели претърпява спад след 1512, като изпада в немилост от могъщата фамилия Медичи. Той е обвинен в заговор, хвърлен в затвора, измъчван и временно пратен в изгнание. Като опит да възвърне политическия си пост и благоразположението на семейство Медичи, Макиавели написва известния си трактат „Владетелят“, който се превръща в най-известната му творба. Смята се за едно от първите — ако не и първото изобщо — произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.).

„Владетелят“ не само, че не печели отново симпатиите на семейство Медичи, но и отдалечава флоренчани. Макиавели никога не е приветстван обратно в политиката.

Въпреки, че Макиавели отдавна се свързва с практиката на дяволски целесъобразност в сферата на политиката, която е станала известна от „Владетелят“, реалните му политически възгледи не са толкова екстремни. По-подробни разсъждения личат в „Беседи за първите десет книги на Тит Ливий“ (1517 година), както и в „Историята на Флоренция“ (1525 година). И все пак, и до днес когато се спомене името Макиавели се прави асоциация с търсене на печалбата и осъществяването ѝ по независимо правилни или грешни начини.

За автора

Вашият коментар