Метаморфозата на една велика личност – Кафка

Подобно на великите художници Франц Кафка и произведенията му не били особено популярни, докато е бил жив. Красотата на творбите му е открита след края на Втората световна война първоначално в САЩ и Франция. По време на националсоциализма в Германия и Австрия, обаче, книгите му са били забранени, обявявайки изкуството му за „изродено“ и смятано за проводник на "юдеоболшевизма".

В България, по време на социализма Кафка и произведенията му също са били забранени, а само споменаването на името му е смятано за "идеологическа диверсия". Забраните на творбите, обаче, единствено говорят за огромната им значимост за световната литература и те рано или късно „пробиват“ и в забранените държави.

Кафка остава в историята на литературата с произведения като "Присъдата" (1913), "Преображението" (Метаморфозата – 1915) и издадените след смъртта му (въпреки завещанието му да бъдат изгорени всички негови произведения) "Процесът" (1925), "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), – както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931).

Франц Кафка, наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, е смятан за един от "тримата влъхви" на модерната литература. Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им.

131 години от рождението на писателя, сюжетите, персонажите и посланията на творбите му продължават да поставят въпроси и да предлагат на читателите едно невъобразимо пътешествие в собственото съзнание.

Роден на 3 юни 1883-а година в Прага (Австро-Унгария), Кафка работи през деня като застраховател, а през нощта създава тези светове на човешката екзистенциалност.

„Общуването с хората подтиква към самонаблюдение“

Вашият коментар