Младежи си спомниха за подвига на Душо Хаджидеков с акция в Пловдив

В битката за Пловдив, което е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война (1877 – 1878) живота си за България отдава големия възрожденец и революцюционер Душо Хаджидеков

Група младежи не забравиха за делото му, разпространявайки жалейки из цял Пловдив

В понеделник, 16-ти януари, се навършиха точно 139 години от смъртта му. През 1878 година той заедно с още  123 българи – участници в освободителното движение, са избити от турските войски, които бягат от Пловдив. В своята злоба на победени воини извеждат от затвора „Ташкапия” всички четници и въстаници, за да ги избият на същия ден в местността „Остромила”. Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков, а чуждите медии тогава пишат, че свободата на България и Пловдив отново е изкупена с българска кръв.

Будните младежи в Пловдив се опитаха да напомнят на пловдивчани, колко е важен Душо за града разпространявайки следното:

"139 години години от смъртта на Душо Хаджидеков, загинал в името на Род и Родина от ръката на вековния поробител!…

Вечно ще помним делото и подвига му, защото без тях нямаше да я има България, която толкова обичаме!

Ще я обичаме и отстояваме, въпреки опитите на съвременните български политици да заличат в паметта на поколенията величието на българската история и да ни подчинят на чужди интереси!…"

Душо Деков Хаджидеков е български възрожденец, роден в Чирпан около 1836 година След завършване на чирпанското училище е изпратен в Пловдив да продължи образованието си. Градът по онова време е средище на люти борби между гърци и българи. Между борците против гъркоманията се нарежда и младият Душо, който спечелва уважението на другарите си със своя борчески темперамент, твърда воля и самоотверженост.

След като завършва образованието си, Душо се отдава на търговия и бързо напредва. Той щедро раздава помощи за поддържане на училища, подпомагане на бедни българи и т.н. Например, по негова инициатива и до голяма степен с негови средства, са открити основните училища в пловдивските квартали Мараша, „Гюл бахче“, Новата махала и училището „Света Троица”, а едничката стара къща, която след Освобождението притежавало Пловдивското училищно настоятелство, е подарена именно от Душо Хаджидеков. Самият той живеел скромно, под наем в стая в старата църква „Света Петка”. Това, което е написано върху паметника на педагога Песталоци: „Всичко за другите, нищо за себе си”, важи и за Душо Хаджидеков, като се има предвид неговата благотворителност. Значението на всичко това се засилва от факта, че се извършва по време, когато според писаното от Йоаким Груев

„… у Пловдив било угаснало съзнанието на българската народност, по църкви се чело на гръцки, по училищата се учело гръцки, в отбрано общество се говорело гръцки“.

В това мрачно за народа време народната гордост у Душо живо трептяла. Той си наумил да пробуди българина.

Църквата “Света Петка”, съградена от българи, била взета от гърците и в нея се служило на гръцки език. Група родолюбци, начело с Душо, нахлули една неделя в църквата, изгонили гърците и завзели църквата. Те всегласно заявили, че искат да се молят в своя църква, на свой роден език. С големи усилия и жертви пред султана патриаршията пак успяла да тури ръка на тази църква. Несполуката не отчаяла Душо. Надарен със здрав разум и верен практически усет, той доловил значението на просветата през онова време. За разцвета на училищното дело подарява почти цялото си имущество: 4 училища в Пловдив – 4 светилника от 4-те краища на града озарявали съзнанието, стопляли сърцето на българина.

Борбата се разширила. Апостолите на свободата Левски и Бенковски взели да навестяват Пловдив и да слагат основите на величавото си дело. Душо влязъл в близки връзки с Левски, с когото често имал срещи в дома си. Вече 40-годишен, той станал трън в очите на гърците. Мълвата за дейността на революционните комитети дала добър повод на гръцките първенци да представят Душо пред турската власт за опасен бунтовник. Той бил хванат от турската полиция и хвърлен в затвора „Таш-капия”. В тоя влажен зандан прекарал като същински мъченик цели 2 год.

Още по-мъченически бил краят на живота му. Рано сутринта на 4 януари 1878 година (стар стил) – деня, в който бил освободен Пловдив, Душо бил изваден от килията. Изнемощял и бледен, но с вяра в правата българска кауза, заедно със 123-ма клети българи крачели обругани, блъскани и шибани с камшици към лобното място. И там до воденицата в Остромила в крайнините на сегашния Кючук Париж били насечени на късове.

  • Повече за 16-ти януари 1878-ма година може да прочетете ТУК
  • Кой е Александър Бураго може да прочетете ТУК

Вашият коментар