В началото на месец май предстоят избори в Обединеното кралство за Долната камара на Парламента – основният законодателен орган там. Изборната система и цялата им политическа култура е доста по-сложна от нашата, но е и достатъчно любопитна, за да ви запознаем с нея съвсем накратко в следващите редове:
Контекст
Да започнем с география и политика: „Великобритания“ е остров, такава държава няма. Държавата с кралицата, с премиера, членка на Европейския съюз и т.н. е Обединеното кралство. В нея влизат четри други… държави – Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Всяка от тях – без основната, Англия – има свой собствен парламент, отделен от този на Обединеното кралство.
Избирателната система
Долната камара – или Камара на общините – има 650 места. Всяко едно от тях отговаря на един избирателен район, което усложнява малко всички проучвания или предположения как би изглеждал следващия парламент. Една партия може да има 10-15% подкрепа на национално ниво, но да не получи нито едно място в Парламента, тъй като може да няма нито един избирателен район, в който техният кандидат да има най-много гласове. Изборите се провеждат на един тур, тъй като не е нужно в определен район кандидатите да съберат 50% – достатъчно е да имат най-много гласове.
Историята досега
Дълги години в Обединеното кралство властва, на практика, двупартийна система – абсолютно мнозинство в Долната камара имат или Лейбъристите (с известни условия, лявата партия) или Консерваторите (пак с условности, спрямо българската представа – дясната партия). Винаги са съществували по-малки партии, които обаче винаги са били незначителна опозиция. За пръв път тази система се нарушава през 2010-а година, когато Консерваторите печелят само 306 места (при практическо нужни за мнозинство 323 места*) и се налага да се коалират с Либерал-демократите. Всички прогнози сочат, че нито една от двете партии и на Избори 2015 няма да получи мнозинство.
* – Регионални специфики – Ирландия
Северна Ирландия има 18 избирателни района, но по прогнозите 5 от тях ще бъдат спечелени от радикалната Шин Фейн. Политиката на партията е изобщо да не присъства на парламентарните заседания, поради което на практика парламентът има 645 места – а реалното мнозинство (звездичката по-горе) – 323 места.
Защо да не им е лесно?
Освен цялата тази сложна система, прогнозите отново сочат, че нито Лейбъристите, нито Консервативната партия ще съберат мнозинство. Също толкова любопитни изглеждат и вероятните коалиции.
Крайните UKIP – донякъде изненадващо спечелили най-много гласове на Евроизборите и вероятно много по-назад на парламентарните – не са подходящ партньор за нито една от водещите две партии, макар че споделят някои ценности както с левите Лейбъристи, така и десните и евроскептични Консерватори. По-сериозните анализатори в Обединеното кралство обаче ги възприемат като обикновени популисти, които само биха подкопали доверието в някоя от двете големи.
На четвъртото място по брой места ще бъдат сигурно Либералдемократите (след шотландската партия, не след UKIP), които са отворени към коалиции и към двете партии, а центриската им политика ги прави и реален партньор във втори пореден парламент. Много е вероятно обаче да се постигне такъв резултат, че нито една от двете водещи партии да не успее да състави мнозинство с Либералдемократите.
Другите три партии с шансове за депутатски места също изглеждат любопитно – SNP – шотландската партия, Уелската пратия и Зелената партия, всяка от които с доста крайни политики и трудно отстъпчиви от позициите си. И трите вече заявиха твърдата си позиция, че няма да се коалират с десните Консерватори. С незначително малко места вероятно в парламента ще влязат DUP – Democratic Unionist Party (силна в Северна Ирландия партия), SDLP – социалдемократите, както и може би, няколко независими кандидата.
Министър-председателят
Друг любопитен факт за политиката на Обединеното кралство е, че се е формирала повече чрез малки, еволюционни стъпки, вместо с ревоюционни актове. По тази причина Обединеното кралство няма Конституция. По този начин съществуването на министър-председателя и Министерския съвет не са обяснени чрез закон, а по-скоро чрез нещо, което спокойно можем да наречем… ами, традиция. Министър-председателят бива назначен от Кралицата по неин избор – като фигурата, която е най-вероятно да получи най-голяма подкрепа от парламента. Досега с пълните мнозинства на консерватори или лейбъристи това изглеждаше лесно, но при идните избори с неясни коалиции и отношения между партиите може да стане по-интересно.
Иначе, от 2010-а премиер е Дейвид Камерън от Консерваторите. Преди него три поредни правителства властта е в ръцете на левите Лейбъристи – Тони Блеър в два мандата и Гордън Браун. Преди тях, отново за много години страната ръководят десните – Джон Мейджър, а преди него три мандата (непълни) Маргарет Тачър – първият политик, който печели три пъти подред избори от около 200 години насам.
Борбата тази година ще бъде между консерватора Дейвид Камерън и лейбъриста Ед Милибанд. Другите лидери са Ник Клег (Либералдемократите) и известният в България водач на UKIP Найджъл Фараж.
По-подробен поглед върху партиите и политическия живот в Обединеното кралство седмици преди изборите може да видите тук.
Анализ върху избирателната система в Обединеното кралство.
Заб. На снимката са показани прогнозни данни за победителите в отделните избирателни райони от сайта http://www.electionforecast.co.uk. Резултатите на консерваторите (синьо) и лейбъристите (в червено) всъщност са доста близки, но лейбъристите получават голяма подкрепа в големите градове, където избирателните райони са с по-малка площ.
За автора
