Недовършеният живот на бащата на съвременната песен

В днешни дни често скърбим за преждевременната смърт на различни артисти или популярни личности, които не са могли да доизживеят животите си. Джон Кенеди умира на 46, Фреди Меркюри на 45, и двамата – символи на загинали твърде млади хора(в средата на ноември). Едва на 31 години обаче си отива един от най-великите музиканти в световната история, оставил зад себе си не само "Недовършената симфония", а и вероятно недовършен живот.

Макар и не особено известен на масовата публика – нито днес, нито през житейския си път, Франц Шуберт има огромно влияние върху – както съвременната, така и класическата музика. Едва ли ще ви развълнува това как австриецът, роден прези над 200 години в невъзможно за произнасяне градче, днес част от Виена, поема щафетата в прехода класицизъм-романтизъм от Бетовен и как пресъздава природни картини с музикалните си форми.

По-впечатляващото(за днешния слушател) е, че е писал песни по същия начин, по който и тези, които слушате, или сте слушали през целия си живот по радио, телевизия или на рок(или поп-фолк) концерти. Голяма част от творчеството на Шуберт включва 3-минутни композиции за пиано и певец или певица, напълно идентични с днешните поп-парчета. Нещо повече, известно количество от тези песни той обединява в колекции – около 20-ина 3-минутни песни, които страшно много наподобяват съвременните музикални албуми. Всичко това в началото на 19 век – над 100 години преди наводнението от LP-плочи и модерните поп-банди, които записват кратки 3-4 минутни парчета.

Франц Шуберт обаче е далеч от славата на поп-музикантите. Виенчанинът(или по-точно химелпфортгрундчанинът) остава неизвестен по време на житейския си път за съвременниците си. На първо време това е свързано с музиката му, честно неразбрана от колегите му, а на второ – за разлика от пиано-виртуози като Моцарт и Бетовен, Шуберт не изпълнява на живо своите творби, с едно единствено изключение за целия си живот. 

Като човек той също е малко по-странен от съвременниците си и, като Бетовен, често остава неразбран. Също както и музиката му, животът му е изпълнен с много положителни и отрицателни моменти на радост и тъга. Финалните акорди обаче са минорни – едва на 31 години, на 19 ноември 1828-а година, Франц Шуберт почива от коремен тиф, сифилис или и от двете заедно.

А може би най-въздействащата му творба, най-великата му творба, започната и с довършени 2 от 4 части доста години по-рано, но изоставена по неизвестни причини – Осмата симфония остава недовършена.

За автора

Вашият коментар