Защо се срамувате да се наречете българи?! Да не би нещо в държавата да не ви харесва?! Да не би да имате проблем с това на високи държавни длъжности да се назначават мафиоти?! Или не искате да ви асоциират с безхарактерни, продажни, често нечестни и примирили се с живота си хора?!
Ако е така, тогава ви разбирам – не ви подкрепям, но ви разбирам.
Разбирам, че пародията, която наблюдавахме в събота би отвратила и най-големия патриот. Тя трудно може да се сравнява дори с безумните гротескни спектакли, които ни изнасят народните представители от сградата на Парламента. Този път мащабите надхвърлиха рамките на допустимото и на сцената излязоха грозните лица на българския народ.
След 158 дни, в които все някой за нещо протестира, управляващите и опозицията решиха да си премерят митингите в своя собствена подкрепа. ГЕРБ блокираха Пловдив, където на площад Централен се събраха стотици привърженици и членове на партията, за да покажат своята „сила“. Същото се случи и на митинга в подкрепа на БСП и ДПС в София.
Едни се извиняваха за Възродителния процес и целуваха „събратята“ си; други осъждаха сегашното управление и искаха оставка; трети просто искаха да отидат на мач…, а четвърти продължаваха да държат Софийски университет под обсада… Една голяма друга група от хора наблюдаваха всичко случващо се в двата най-големи града в страната и не можеха да повярват на очите си. Това действителност ли е, или гледаме поредната политическа сатира на Саша Барон Коен?
Това ли е държавата, в която искам да живея…, да се развивам…, да създам семейство, родя и отгледам децата си? Държава, в която политиците са слепи и глухи за проблемите на хората. Където същите тези политици мислят обществото ни за стадо овце, които ще вървят натам, накъдето покаже пастирската гега… или размаханите пари. Където съществуват десетки, стотици и хиляди души, които взимат тези пари, отказвайки се от свободата си… от бъдещето си… от бъдещето на децата си… Държава, в която всеки гледа себе си и общество, което продава и последния лъч надежда да попречим на мутринизацията, мафиотските организации и корупцията в политиката? Тук ли искам да съм – където една част от студентите се борят за правото си на бъдеще в България, а други – кандидатстват за „студент на годината“?
Всички тези абсурди достатъчни ли са да ме изгонят, да ме накарат да оставя дома си, семейството и приятелите и да потърся щастие някъде извън пределите на родината? Много хора вече го направиха… Много хора сега ги обвиняват за техния избор, защото не са се борили за правото си на щастие и развитие в България.
Ще дойде ли време, когато чуждестранните фирми няма да се страхуват да обявят партньорството си с български компании, защото това ще навреди на имиджа им, въпреки безспорното качество и професионализъм на родните фирми? Ще дойде ли време, когато ще изречем думата „българин“ по света без хората да стискат здраво чантите си, да ни гледат като втора ръка хора или да отказват бизнес-партньорство поради политически съображения? До кога ще продължавам да задавам въпроси, чийто отговори трудно някой би успял да ми даде?
КОЙ и кои ще са тези, които ще направят думата „българин“ могъща и силна каквато е била и в миналото? Отговорът на този въпрос мога да дам – това сме само и единствено НИЕ!!!
За автора
