Ньойският мирен договор – жестокото наказание за България

На днешната дата (9 август), през 1920 г. влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война.

С подписването му България загубва регионите Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914г.-1918 г. Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години.

Клаузите на Ньойския диктат оставят под чужда власт милиони българи, населяващи цяла Южна и Северна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония, Одринска и Беломорска Тракия, Босилеградско, Царибродско и Тимошко.

От територията на страната са откъснати 11 278 кв.км площ. С тези решения България е лишена от своята житница, от най-добрите си земи за отглеждане на тютюн, от полезни изкопаеми, морска сол и др. Затворена е южната търговска врата на България, а обещаният икономически излаз на Бяло море, така и не се реализира.

По силата на Ньойския мирен договор, България се задължава да изплати репарации на стойност 2 250 000 000 златни франка за срок от 37 години при 5% лихва.

Паричните репарации се допълват със задължението да се предадат на съседните на България страни определено количество въглища и добитък. В същото време България е лишена от вземанията си от чужбина, в т.ч. и от победена Германия, без тези суми да се приспаднат от репарациите.

Договорът ограничава също и  българската армия до 20 000 души заедно с офицерския корпус. Променя се и начинът на събирането й – от наборна се преминава към доброволческа система.

Последиците от войната и Ньойския договор са огромни и много тежки за победените страни. Първият основен проблем, който изпъква с пълна сила е недостигът на обработваеми площи. Загубата на Южна Добруджа, която и макар да е само 8% от територията на страната ни, представлява 13% от посевните площи на страната и 60% от едрите стопанства. Беломорска Тракия е основния регион за производство на тютюн, след нейната загуба се затруднява сериозно и тютюневата промишленост.

Националните катастрофи изменят облика на българското общество. От една страна, нараства чувството на безнадеждност и безперспективност, което се отразява върху демографския ръст и културните тенденции, а от друга – продължава европеизацията на бита и начина на живот на българите, особено в градовете.

За автора

Вашият коментар