От целия славянски род най-славни са били българите….

„История славянобългарска", чието оригинално заглавие е "Исторїѧ славѣноболгарскаѧ", е първото произведение на българската историография. Дело е на Паисий Хилендарски, който се труди над него в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760-1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански. Той го завършва на 29-и януари 1765-а година.

Творбата на светогорския монах Паисий е сочена като подтик за формирането на българското национално самосъзнание. „История славянобългарска" е сборна творба, която преплита елементи на история, автобиография и публицистика. Паисий противопоставя българите на гърци и сърби, като изтъква превъзходството на първите, стремейки се да повдигне народностното им самочувствие.

Известни са близо седемдесет преписа на историята. Най-ранните са Софрониевият (1765), Самоковският (1771), Рилският (1772), Жеравненският (преди 1772), Никифоровият, Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 г.

Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец. Роден е в Котел през 1739 г. Той е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. През 1762 година той е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва именно срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел.

Отец Паисий му показва "История славянобългарска", от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Животът си, Софроний описва в своята оригинална творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“ (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана е във в. „Дунавски лебед“ през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).

"О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани…”

 

Вашият коментар