С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика, днес в Пловдив беше отбелязана 179-тата годишнина от рождението на Апостола на Свободата Васил Левски.
Водещият Златко Павлов откри възпоменателното честване с пламенна рецитация на стихотворението „Левски“ из „Епопея на забравените“ от Иван Вазов. Във встъпителните си думи, той подчерта колко трудно се говори за Апостола.
„ Не защото е сложен, а защото е съвършен. Всяко едно приближаване до него винаги трогва и смущава, не само защото е безсмъртен, а защото е във висша степен морален. Когато мислим за него, ние мислим за всичко, което изпълва историята и вечността на нацията ни, съдбата й. Мислим за саможертвата и за предателството, за клетвата пред пищова и плесницата, за песента и въжето на Голгота.“ каза в словото си водещият и завърши с думите „Без Апостола не можем да кажем: Аз съм българин!, не можем да си представим Отечеството без него. Защото той е най-високият връх, до който сме се домогвали като народ, като колективна нравственост, като себепознание. ЛЕВСКИ – вечното предизвикателство, пред което майка България винаги е стояла на колене, задавена от гордост и сълзи. Стояла е и ще стои, докато я има“.
По традиция в церемонията участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър и венценосци. Бяха поднесени венци и цветя от името на държавни и общински фигури и институции, политически партии, комитетите „Васил Левски“ и „Родолюбие“ и признателни граждани.
Дела трябват, а не думи.
Днешният век е век на свободата.
Дързост и постоянство!
Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.
Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.
Има два пътя — кой ще изберете?
И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Народната работа стои над всичко.