Стоян Михайловски: Моите усилия бяха слаби усилия, защото бяха усилия самотни

Днес се навършват 90 години от кончината на бележития български писател Стоян Николов Михайловски.

Поезията му, изпълнена с митологични и библейски мотиви, има амбицията да постигне триединство между философия, поезия и политика. Занимават го метафизичните проблеми на битието, противоборството между живот и смърт, добро и зло, ден-нощ, Бог и Сатана, свобода и несвобода, аскетичната саможертвеност и властническите инстинкти.

Стоян Михайловски ни оставя изключително богато литературно наследство. Огромен е броят на сътворените от него поеми и драми, басни и афоризми. Стиховете му, написани по време на войните за национално обединение, с мощния си патриотичен заряд въздействат не по-малко от тези на Иван Вазов и Кирил Христов.

Но една творба блести над всичко това с цялото си великолепие. Това е химнът „Върви народе възродени”. Създава го на 15 май 1892г., когато е учител по музика в Русе. През 1901г. друг учител по музика в Ловеч – Панайот Пипков, създава музика по текста. Така българският народ получава един от най-великолепните свои химни, посветен на светите братя Кирил и Методи.

На 3 август 1927г. в София Стоян Николов Михайловски умира.

„Умирам неизползван – бих могъл да дам хиляди пъти повече на общество и народ – моите усилия бяха слаби усилия, защото бяха усилия самотни!”

Вашият коментар