От 200 години насам една традиция е жива. На Коледа (по стар стил), рано сутрин жителите на Калофер потеглят към рекатата, водени от традицията на Калифер Войвода. Народен оркестър от гайди и тъпани предвожда мъжете от десетилетия.
6-ти януари е. Няколко десетки млади хора се стичат рано към подбалканския град Калофер, за да се потопят в историята му. Там, където все още традициите се бранят. Мъжете не са лягали, но са ведри, засмяни.
Някои от младите са подготвени и почерпени още от предишната вечер, окупирали селата около малкото градче, прииждат около 7:00 часа до Черковския мост. Събрали ли са се заедно от къщата на най-възрастния мъж, който ще се потопи в реката, а до него в местна носия неотлъчно е пък най-малкия.
Това, което прави впечатление веднага е задружността на хората тук.
Шумът ни идва в повече, но това е от еуфорията около реката, която ще се извие след малко в студените води на "Тунджа". Един тътен от пистолет за миг оглася околията и всичко живо млъква, но след кратък момент опомняне превъзбудата в хората се връща двойно.
Хората са весели, потропват леко и пропяват песента, която от предишната вечер им звучи ясно в главата "Залюбила е Василка отдалече два любовника" (*целия текст вижте по-долу).
Основната част от мъжете на Калофер се отделят от групата сиирджий. Местният шовинизъм към традицията се вдига основно след миналогодишните хора на същия ден. Над 400 мъже се потапят в студената съботна утрин, за да станат част от този обичай. Това обаче подразни местните жители и тази година хорото е преместено само на 200 метра от мястото, където са "неканените" гости.
Прави впечатление обаче, че повечето мъже са подготвени, както си му е реда – с топли носии и български знамена, нещо, което трябва да буди уважение сред калоферци.
Малкото останали, така наречени други са просто ентусиасти. Отличават се – голи до кръста или с фенски артикули на Левски, ЦСКА и Ботев Пловдив. Подготвени са, че първи в реката влизат местните предвождани, но и те нямат търпение да се хванат на хорото. Всички се прегръщат и потропват бавно, а в далечината фен на ЦСКА запалва червена факла. Това е нетипично за фолклора.
Хорото се играе само от калоферци.
Залюбила е Василка, мари от далеч два любовника.
Иван иварналията, мари и Станьо шумналията.
Иван на Станьо думаше абре, айде бре Станьо да идем.
Айде бре Станьо да идем абре, y Василкини на гости.
Да видим бяла Василка, мари толкова ли е работна.
Толкова ли е работна мари или я хвалят хората.
Решили и са отишли абре, у Василкини на гости.
Василка платно белеше мари, у най-долната удая.
Като ги видя Василка мари, бързо от стана излезна.
Пък влезна в равна градинка мари и откъсна два божура.
И откъсна два божура мари и двата алени кат нея.
И ги на Станьо подаде мари и си на Станьо думаше.
На ти Станьо льо таз китка абре, ако се двама не вземем
Ако се двама не вземем абре, барем китката да остане.
За автора
