От схемата по-долу става ясно, че матрицата се поставя в задното отделение на апарата – там, където се зарежда филмът. За съжаление, схемата не описва как точно Nikon ще се справят с някои от най-големите предизвикателства на това начинание. Вграждането на цифрова матрица в аналогов апарат е логично да създаде някои препятствия като, например, липсата на място за батерии или нуждата фотоапаратът да бъде отварян всеки път щом искаме да променим ISO-то, баланса на бялото или която и да е друга настройка.
Вероятно японците няма да си оставят нмагарето в калта и ще подменят цялата задна част на апарата с цифров гръб. Но това решение също не е достатъчно добро, тъй като цифровият гръб, например, трябва да „знае“ кога е натиснат спусъкът, за да синхронизира експонацията с движението на спусъка. Освен това, всички филтри и допълнителни неща, които стоят пред сензора, трябва да са достатъчно тънки, за да не пречат на самия спусък, който обикновено е разположен в непосредствена близост до пердето на аналоговите апарати.
Специалистите в бранша са на мнение, че единственият начин тази идея да стане реалност, е цифровият гръб да бъде прикачен към чисто ново аналогово тяло. Това би означавало, че Nikon готвят наследник на последния си филмов апарат F6. Дали това е така, обаче, засега остава загадка за потребителя.
За автора
