Европейски музей в българско село

Дорково е средно голямо селце на гърба на язовир Батак, до което бихте стигнали само, ако ходите точно там. Пътят за Велинград го заобикаля от едната страна, за Доспат – от другата, а дори ако ходите в Цигов чарк, пак ще остане отстрани вашия път. Единствено заради открития наскоро палеонтологичен музей Плиоценски парк обаче си заслужава да заобиколите Велингад и Цигов чарк и да отидете точно в Дорково. Защото откакто бабите ни са ни водили по музеи преди 20 години, най-накрая можем да видим нещо ново, съвременно и интересно, което не изглежда по същия начин, както през 94-а(или 74-а).

Плиоценският парк показва откритията от палеонтологично находище край Дорково, открито преди около 100 години, но работено най-активно в края на 80-те от българо-френски екип. В експозицията, както лесно може да се досетим, откриваме различни вкаменелости от бозайници от Плиоцена (а не на динозаври от Юра, живели 140 млн. години по-рано, както предполагат вестникарски заглавия „Джурасик парк в Дорково“). Най-впечатляваща е скулптурата-възстановка на 4-метров мастодонт, в центъра на кръглия музей. В изложбената площ има още диорама, различни информационни пана, кости, както и дружелюбни служители на музея, които да ви образоват още повече за палеонтологията, или поне да ви снимат с приятелите ви пред голямото животно. Просто човешко отношение.

Какво обаче малкото музейче в забутаното село Дорково е по-европейско от всеки друг музей, в който може да попаднете в България? Почти във всеки друг проект, изграден с пари от Европейски фондове, в които най-важното е да усвоим максимално много пари, и то бързо, може да се намерят куп кусури, дребни и огромни – като например 100% чалгарските изпълнения на крепостта Кракра или Цари Мали град със стиропори и стени, съществували само във фантазиите на полуисторици. Единстветното, за което някой  може да се заяде, са химическите тоалетни (вероятно защото до мястото на музея няма канализация), и остатъците по някои дървени елементи на отбелязки с молив, където гредите са изрязвани или поставяни винтове. За такава дребнавост говорим, да.

Сградата е изпипана до най-малките детайли и трябва да се види от всеки български архитект, дизайнер, всеки политик, който иска да усвоява евросредства, строителен контрол, а и гражданин, който да си изгради една по-различна представа за това какво значи добра архитектура. По време на миналогодишното издание на Architecture Week в Пловдив бе организирана екскурзия до Дорково, а организаторите от „Едно“ бяха описали сградата като такава, която „съвсем спокойно може да стои до някой норвежки фиорд“ (страшен комплимент, тъй като в момента младата вълна български архитекти плачат от радост и умиление по всичко скандинавско). Не мога да се съглася обаче с такова сравнение, тъй като сградата е перфектна за мястото, в което се намира и не заслужава съдбата на всичко друго некачествено, което кметове трябва да наричат „спирка като в Милано“ или „стълб като във Виена“. Разбирам добрите намерения, де.

Куполът, изцяло от дърво, се слива напълно със средата на планинска поляна и гори наоколо. Семплата ограда, например, повтаря леките наклони, с които дървените плоскости оформят типичния вид на постройката. Кошчетата за боклук са също от дърво. Настилката – шлифован бетон, вместо теракот или ламиниран паркет (които са „модерни“ и „новички“). Дори презентационните пана, на които четем информация за палеонтологията или разкритията, са от дърво.

Музеят в Дорково стои стабилно на европейската и дори световна карта – особено с архитектурата си. На фона на депресиращите стиропорени стени в Кракра или мегаломания на Цари Мали град, стил „Скопие 2014“ и магистрали с европари, на които вече се скъсаха огражденията, ви препоръчваме да се насладите на един хубав, качествен проект – независимо дали ви влече палеонтологията, архитектурата или просто природата. И като видите перфектното изпълнение, красивата и оригинална ограда, вход, пейки, симбиоза и стилово единомислие в целия проект, ще разберете защо толкова не харесваме новия Златен Ритон на Главната в Пловдив, или всичките милион лампички стил „Лас Вегас“ по „Железарска“ до Джумаята.

За автора

Вашият коментар