Явор Николов от СУ спечели наградата за есе „Сигурността срещу свободата“

 

Явор Николов  спечели наградата за есе „Сигурността срещу свободата“ организиран от сайтовете VotX.org и Mediacafe.bg, която е стипендия в размер на 300 лева. Студентът е 3-ти курс журналистика в 

СУ „Св. Климент Охридски“. Той се пребори с жестока конкуренция предимно от икономисти и политолози, които се включиха в първия конкурс организиран от двата сайта. Явор не можа да присъства на награждаването, което се проведе в клуб Петното на Роршах в Пловдив и затова наградата му ще бъде изпратена по-банков път.

 

 

Събитието се проведе по време на Форум Икономика, а култовата сцена се оказа тясна за всички желаещи да присъстват на лекцията, на която гост бе проф. Валери Димитров. Основанта тема бе „Кой е виновен за кризата“. Бяха дискутирани състоянията на банките, намесата на държавата в частния сектор, ролята на гражданските протести, както и това как да се стимулира вътрешния пазр. Основна тема бе и състоянието на жилищата и отпускането на кредити за по-бедната част от населението на страната ни.

 

 

Другите студенти, които получиха специални грамоти на Форум Икономика са Игнат Игнатов (ПУ „Паисий Хилендарски“), Ясен Крайчев, Катя Ангелова Бангиева и Екатерина Танчева. Те получиха и по една книга за съвеременния капитализъм, както и новото издание на Алексанъд Секулов „Островът“. Списание Осем също подариха по едно от своите колекционерски издания на тези, които се включиха в състезанието.

 

 

Специални благодарности и грамота получи и Студентския съвет към ПУ,  които приеха присърце идеята и се включиха в организацията на конкурса.

Крайният подбор стана ясен след оценка от независими преподаватели от университет от Пловдив, студенти и фирмата, която се погрижи за паричната награда от 300 лв. – анализаторска къща Industry Watch’

 

 

Вижте всички снимки от събитието ТУК!

Очаквайте видеото от събитието след няколко дни!

 

Пускаме и пълното есе на Явор Николов:




 

Сигурността срещу свободата

 

Дълбоките думички са любима играчка на демагозите, били те разпалени агитатори на предизборен митинг, заспали министри на парламентарен контрол или запотени кибици в кварталната кръчма. „Сигурност” – звучи толкова солидно, толкова топло, толкова властно. От другата страна: „свобода” – волно, опозиционно, тържествено като митинг от едни години, които няма как да ги помня.
Сблъскваме двете съставки и получаваме един прастар социален конфликт, който може да звучи консервативно, социалистически, националистически, а и политически коректно. Единственото условие е да ползваме двете хубави думички без ясната идея какво означават.
Сега, през 10-те години на XXI век, това е по-лесно от всякога, защото даже натрупаното през годините познание на тема „що е национална сигурност” и „какви права имат гражданите” в хартиения си вид може да послужи единствено за санитарно-хигиенни нужди.
От една страна, няма механизъм, с който властта да ограничи любопитството и желанието за самоизява на отделния гражданин в ерата на технологиите, когато всеки знае всичко (за всеки). От друга, всичките километри бодлива тел и милиарди за военни бюджети се превръщат в паметник на човешката глупост при самовзривяването на поредния безжалостен терорист, прекарал първите 14 години от живота си в компанията на Cartoon Network.
Казано най-просто, старите норми, принципи и закони вече са напълно безсилни както да дефинират правата на отделния член на социума, така и да ги пазят от чужди вмешателства. За втория проблем големите корпорации, икономически лобита и други подобни добри хора предлагат решение, съобразено с новите реалности. Мнозина от тях мечтаят за свят, в който Интернет не е нищо повече от още един комуникационен канал със съответния шалтер и слушалка в случай, че нещо не е съвсем наред. Добрият кибер-войник предлага да ни пази от вирусите на екстремизма, електронния тероризъм и дигиталните пипала на организираната престъпност. Разбира се, докато спим, той тихичко ще ни проверява. Не само за това дали не сме скрити злодеи, но и дали не сме ощетили по някакъв начин тези, които му плащат. Знаете – безплатен обяд няма.

Ситуацията ни дава два възможни пътя. Светът не е единодушен в решението си и можем да говорим за „стари” и „нови” общества.

 

В страните от западен тип от години няма мащабна социална активност, ежедневието на хората се обезпокоява единствено от спорадичните икономически проблеми. Някои не твърде добри навици като живеенето „на кредит” (непрекъснато вземане и връщане на пари от банките) и цялостната силно стресова реалност ни прави все по-апатични към всичко, което не може да ни навреди физически, да ни обере или да ни уволни.
В резултат много лесно определени лобита прокарват закони, които уж в името на свободата всъщност отнемат личното пространство на хората до степен, в която се превръщаме в едни своеобразни крепостни селяни 2.0 – някой винаги знае къде сме, какво правим, с кого общуваме, какво търсим в Мрежата. „They that can give up essential liberty to obtain a little temporary safety deserve neither liberty nor safety” е казал Бенджамин Франклин и надали е имал идея колко добре се вписват думите му в контекста на следенето в Интернет, твърде свободното боравене с лични данни и лобистките закони. С добрите намерения за по-голяма сигурност вървим в определена посока и тя е твърде библейска. Въпреки това аплодираме или с притъпено-пожелателен тон критикуваме. Парадоксално е, но „добрият пример” идва не от някоя свръхнапреднала демокрация със северен климат, а от тази част на глобуса, която с погнуса наричаме „Трети свят”.
Отварям скоба: арабските революции всъщност не са новина от началото на 2011г. Подобни вълнения имаше в Иран след президентските избори през 2009г., а те не са единственият пример от региона за това, че е възможно едно общество да постави свободата над сигурността си.
Говорим за жители на едни патологично и хилядолетно не-свободни държави, управлявани от политици, изживяващи се като наследствена аристокрация, които, обаче, предлагат относителния комфорт на неслучваемостта – каквото е било, това ще се случва винаги. Слухтящите под прозорците милиционери са заменени от сървъри, проверяващи гигабайти трафик всяка секунда. Вместо да се горят книги се блокират сайтове. Всичко това – в името на сигурността.
Вместо благодарно блеене следва революция. Най-отпред са същите тези разпънати между средновековието и XXI век хорица, които ние не можем по никакъв начин да повярваме, че са равностойни на нас – свръхцивилизованите, не по-малко умни и значително по-работливи европейци. Та те са прочели в Google преди седмица въобще какво значи „свобода”! Въпреки това я защитават – в онзи „Трети свят” се налага да го правят и с цената на живота си.
В нашия малък пластмасов и политически коректен инкубатор никога няма да се наложи да го правим, за да си отвоюваме свободата от сигурността. Въпреки това набиваме пуканки пред CNN, докато гледаме в пряк ефир как умират в Триполи или Кайро. Онези там сигурно са свободни.

 

mediacafe.bg