Какво беше това на локация 60?

В Нощта на музеите и галериите имаше една инсталация, която събра много публика около себе си. Това беше локация 60, т.е. Проектът на Оливия Робинсън и Джеси Стайлс, който бе поставен в Римския стадион на Филипопол.

Тази инсталация бе част от Нощта благодарение на Посолството на САЩ и целта на Робинсън и Стайлс бе да създадат сайт-специфик пърформативна инсталация, която да трансформира и активизира Римския стадион. Те смятат, че това е място, което преплита различни пластове: физически, архитектурни, исторически, а тяхната творба ще ги изследва чрез надуваема скулптура, анимация и звук. 

Оказа се обаче, че тази социално ангажирана акция не се хареса особено на много от посетителите. Интервюирахме случайни хора, които наблюдаваха инсталацията, за да разберем тяхното мнение и получихме отговори като:

„Не ми харесва, не си падам по звукови пърформанси”;

„Прилича ми на музикално-светлинен секс, който показва епичните свършващи оргазмени моменти”;

„Не е интересно. Но въпреки това хората стоят и го гледат. Това напомня много за нещо като формулата, с която правят филмите от 2005 насам – повече светлини и ефекти и по-малко вложена идея или история. От край време е така, а хората няма да мръднат от местата”.

Оливия Робинсън и Джеси Стайлс успяха да трансформират Римския Стадион. Но дали този резултат очакваха да получат? Те ли бяха претупали инсталацията или ние не успяхме да вникнем в дълбочината й. Защото светлините и звука успяват да привлекат вниманието на много хора, но какво се крие под тях? Какво беше същинското послание. За нещо толкова грандиозно като мащаб, на едно от най-сантименталните места в града, публиката не получи нищо друго освен възмущение и неразбиране. 

Вашият коментар