Sunday art report в Строежа

Неделята някак по подразбиране е ден за почивка. Без работа, без излишно затормозяване, без силна музика и купони, само почивка и блаженство. Неделята е ден за почивка. Но не и ако си студент. И понеже аз съм такава, реших, че не трябва да си пропилявам неделята в мързел, а трябва да направя нещо различно. Ето така се озовах в Студентски град.

Историята е позната – студена зимна вечер в онази част на София, която никога не спи. Това, което ме учудва е, че по улиците няма почти никой, а заведенията изглеждат празни… а, да – защото е неделя. Всъщност повечето заведения така или иначе не ме интересуват, аз си имам цел. Подминавам Фантастико, свивам покрай “Миленката”, прескачам дупките по улицата и най-сетне пристигам. Отварям тежката врата на “Строежа”, който тази нощ ще ме приюти за няколко часа, в които заедно ще разбием мита, че в неделя не се купонясва. Програмата е специална, защото е SUNDAY ART REPORT.

Започваме с култура – Момчил Николов представя най-новата си книга “Лудата Дорис”. Сборник с къси разкази, представящи действителността от гледната точка на шизофреничния съвременен човек. Образ с име, но неописуем… като самата книга. Светлините изгасват, един прожектор осветява няколко броя на “Лудата Дорис” и “Hash Oil” на Момчил Николов, които съвсем скоро ще бъдат разгръщани, четени и препрочитани от новите си собственици. Това обаче не е краят.

На сцената в полумрака се вижда движение и докато публиката се подготвя за следващата част от програмата, аз отпивам глътка бира, доволна, че не съм останала вкъщи пред телевизора. След няколко песни време, всички притихват, а сцената вече оживява под бързото темпо на Urban/Hot AC мелодии. Всъщност за пръв път чувам тази банда, така че можете да си представите удивлението ми, когато разбирам, че са българи. Добре де, може би не можете да си го представите, защото най-вероятно не сте ги чували. Но не защото не стават или ПР-а им е по-лош от този на Графа, а защото са се излюпили съвсем наскоро, а покрай тях и едно бебе.

След малко всичко ще ви се изясни: става въпрос за Dokle&Greesh – невероятна комбинация от силни гласове, зарибяващи жизнени мелодии и младежко излъчване. Тя (Боряна Докле-Георгиева) е родена в Албания, но отдавна вече живее тук, а преди около две години среща него (Гриша Георгиев) и двамата веднага разбират, че са предопределени да творят под звуците на любовта. А от тази любов се раждат едно сладко бебе и почти готов албум от смазващи парчета. Дуетът на сцената вече е осигурил доброто настроение, а появата на Skiller допълнително увеличава усмивките по лицата ни. Скоро обаче песните свършват (нали ви обясних, че още няма албум даже) и всички в Строежа изпращаме Dokle&Greesh с бурни аплодисменти и викове “Още!”, за да “завторят” едно весело тра-ла-ла за финал. Финалът според програмата на клуба обаче още е далече, защото следва да се появят шведите LOWE, а преди тях за загрявка – макло скечове от Константин Лунгов (може би ви е познат от предаването “5400” ) и компания.

И така електронният поп на хедлайнерите от Швеция ни отвежда някъде отвъд стандартите, а вокалът Leo Josefsson, вече с бутилка уиски в ръка, се раздава от сърце и за малкото останали в бара. Всъщност звученето на групата много напомня за това на Depeche Mode и A-ha, така че радва дори и тези, които за пръв път чуват групата. Малко преди полунощ прожекторите спират да осветяват сцената, но за последно тази вечер. Феновете остават за по бира, уиски или две, но аз решавам да се прибера. Нали все пак е неделя…

Може да се засечем на следващия SUNDAY ART REPORT, когато ще се представя новата книга на Васил Парамаков, “Пощенска кутия за приказки”, а по-късно ще дивеем с P.I.F. и Zona C.