„Кой крепи света? Как кой? Тати Енко, разбира се. Най-силният мъж в града. Може – и на света. Какво ни ги показват онези, дето се пънат да вдигат гири? Хлапашка работа. Ако човек има сили не трябва да търчи по състезания, а да върши работа… Затова тати Енко е хамалин“.
Наяве е поредната книга с разкази на Величка Настрадинова, в която отново се пренасяме в един свят (реалния), за да се запознаем със запомнящи се образи. Още в началото на книгата става ясно кои са тези, които крепят света. Става ясно ненатрапчиво, а очарователно и с хумор, и с настроение и с деликатност. Те всички крепят света – хамалинът, професорът, акушерката, лелите, хубавата Шинка, генералът. Разказите са 23. Те се явяват продължение на тези от другата книга на Настрадинова „Градът на жеравите”, но изпълнени с други, различни образи, някои от които реални.
„Земята се оплаква на далечна планета:
-Ох, остави се, завъдила съм хора.
Онази я утешава:
-Не се безпокой. И аз имах, но ми мина”.
(от разказа „Мъгла”)
Величка Настрадинова е родена в Пловдив. Сестра е на известната естрадна певица Мария Нейкова. Носител е на награди „Пловдив”, отличието за най-добър роман на издателство „Христо Г. Данов, лауреат е на първия приз за фантастика „Гравитон”, както и на други литературни награди. Величка Настрадинова завършва музикалното училище, специалност виолончело, а след това Държавната Консерватория в София. Работи като музикант в Пловдивската филхармония и като преподавател в Музикалното училище.
Авторът има над 18 издадени книги – исторически романи, разкази, фантастика, книги за деца.
” Тъмни облаци ще отнесат луната.
Крепя я с поглед”.
Хайку от разказа „И тем подобни”
За автора
