Роршах въвежда нов метод за изследване психиката на хората – тест, при който им показва петна от кафе, нямащи определени форми. Петната имат симетрична лява и дясна част (както на картинката). Всеки човек определя на какво му прилича изображението.
Решаващ фактор за определяне на психичното състояние не е това, на което е оприличено изображението, а времето за отговор (над 1 минута за отговор за всяка картина може да е белег за депресия), дали картината е разглеждана под различни ъгли (ако всички картини са разглеждани под ъгъла под който са били подадени, се счита за белег за психична депресия), брой предмети, които са „видени“ на изображението, дали има връзка между тях или са отделни наслагвани един върху друг образи, които иначе нямат съществена връзка.
„- Какво е това? На какво прилича? За какво ви напомня?“- това са въпросите, които психологът задава на анкетирания.
Какво ще отговори анкетираният? Колко отговора ще даде? Дали в тях ще бъде отразена само част, отделни детайли или ще обхванат цялото изображение? Дали фона ще бъде включен в отговора или не? Дали ще реагира на цвета на петното (показват се черно-бели, червени и разноцветни изображения). Кое преобладава в отговорите – животни, растения, хора или отделните им части (ръка, глава, тяло), а може би ще „има“ и архитектурни изображения, паметници, или символи ?
Способността да се виждат цялостни изображения, умението да се обединяват отделните части върху таблицата в едно цяло е показател за интелекта. За интелект говорят и отговорите с движение: „Две жени перат в легена“, „Индианците танцуват ритуален танц“.
Пълна свобода на асоциациите, никакви ограничения. Взема се под предвид, че върху отговорите влияе професията на анкетирания. В теста обаче анкетираният се показва такъв, какъвто е, тъй като проявява в дадените отговори своите собствени преживявания, отношения, своето душевно състояние. В него няма правилни и неправилни отговори. Всеки вижда нещо свое- именно онова, което му подсказват неговият опит и неговите асоциации за разлятото, неопределено изображение, представено на таблицата.
Цветът е показател за емоционалното състояние на анкетирания. За отношението към цвета, следователно и за емоционалното състояние на анкетирания се съди по това, как се сменя времето за реагиране , когато след черно – бяла се подава цветна картина. Съотношението между движение и цвят определя кое преобладава в по- голяма степен у анкетирания- емоционалност или интелект, дали той умее да подчинява емоциите си на разума, кое от тях повече влияе на индивида.
Много важен показател е броят на отговорите. Естествено, ако те обединяват всички фрагменти на картината, ще бъде по-малък, а ако отбелязва всички детайли – ще бъде по- голям. В първия случай отговорите са логично разработени и говорят за интензивна и плодотворна интелектуална дейност, във втория са конкретни, хаотично натрупани . В отговорите на повечето анкетирани фигурират животни, птици, хора, анатомични или архитектурни образи, растения, рентгенови изображения, огън. Оригиналните отговори се вземат под внимание като показател на интелекта. А ако всички (или почти всички) отговори са оригинални? Не винаги. По-скоро в този случай отговорите са резултат на превзето мислене, на резонъорство (склонност към умуване и мъдруване, към дълги разсъждения и поучения). Това вече е патология.
Тестът продължава усилено да се изучава и все по-широко да се внедрява в практиката от психолози от най-различни направления. По Х. Роршах в Америка се разпределят по родове войски призованите в армията, а големите фирми анкетират приеманите на работа, по Роршах се изследват психично болните и т.н. Има институт на името на Роршах, където се води научноизследователска работа в рамките на описания тест. В научните центрове на Москва, Ленинград, Новосибирск, Киев и други отдавна тестът е включен в програмите на много психолози, които го изучават и развиват възможностите на този метод.
Ani’s Blogs
Х. Роршах (Hermann Rorschach)
Роден е в 1884 г. (Цюрих, Швейцария), починал е през 1922.
Интересите му са в областта на историята на швейцарските религиозни секти, психоаналитичната диагностика, методологията на виртуалното проективно тестиране.
Образованието му е: доктор на медицината, Цюрих 1912 г.
Бил е психиатър в различни психиатрични болници, вицепрезидент на Швейцарското психоаналитично общество.
Роршах е останал в историята с успеха си и последвалото го частично засенчване от проективния тест, носещ неговото име. Единственото, което остава от този тест – това е съкратен вариант от десет мастилени петънца, подбрани от издателя измежду петнадесет изведени и обосновани от самия Роршах. Същият продължил да преразглежда разбиранията си през целия период на и без това проточилото се публикуване на теста, и ги сметнал за тотално остарели към момента на излизането им на яве. В последствие, подтиснат от издателския провал и острата критика, Роршах умира от перитонит. Това положило края на амбициозния му план – да обедини историята на религията, социологията и психопатологията.
Майката на Роршах починала, когато той бил едва на дванадесет години, а бащата, учител в художествено училище – когато момчето станало на 18. Като малък носел прякора „Клекс“ („klecksen“ по немски е “мазане, мацане”), което говори за склонността му към рисуване. Университета го подложил на влиянието на Блейлер и Юнг – Цюрихски университет, където прилагането спрямо пациентите на Юнгианския словесно асоциативен тест в съчетанието с новите психоаналитични концепции на Фройд, предизвикало общоевропейски интерес.
Възнамерявайки да емигрира, Роршах заел ниско платено работно място и се оженил за рускиня. След четири години щастлив живот емигрирал в Русия. Скоро след това се възвърнал, бидейки разочарован от слабата изследователска перспектива. Отново бил принуден да започне ниско платена работа, зарязал експериментите с мастилените петна и се отдал на психоанализата и новото си увлечение, а именно история на религиозните секти. Този интерес възниква у него благодарение на един от пациентите му в клиниката за психично болни, който бидейки основател на такава секта, е бил осъден за ритуални сексуални церемонии, включващи инцест. Роршах решил, че тази тема е цел в живота му, като по-късно публикува две статии по темата. Доказателствата за такива секти датирали от XII в.
Малко след това интереса му към мастилените петна отново се възвръща. Роршах за три години успява да съкрати петната си до петнадесет и успява да подготви съпровождащия текст на злополучната “Психодиагностика”.
Част от теста на Роршах:
mediacafe.bg
За автора
