Глад за кино

Асеновград е най-големият необластен град у нас. Жителите са 50 083, а в селата от общината живеят 13 044 души. Като най-голямата част от тях са между 18 и 64 години. Въпреки всеобщата криза, която не подминава нито едно населено място в България, тук има и още една – глад за кино. За този глад и засищането му говорим с Ангел Маринов от Асеновград, който отпреди няколко години започва организирането първоначално на минифестивал „Асеновград в обектива” за документални кратки филми, свързани с Асеновград и региона. Следващата година събитието се прекръства на „В обектива”, като в него участват млади режисьори от цялата страна, които представят свои документални и игрални филми.

А за първи път през зимата на 2013-та година, сдружение „Позор” решава да направи издание на кинофестивала „Северно сияние” в града, по покана на Ангел. Прожекциите преминаха при завиден интерес. А само след няколко дни в Асеновград ще започне и още един киномаратон: „Менар филм фест”. Прожекциите на филмите се правят в зала, предоставена под наем от общината.

В Асеновград няма истинско кино от 15 години. Временно, съвсем за кратко, се е появявала по някоя малка кинозала. Някога, обаче, в центъра на града се величаеше кино „Първи май” с две зали, едната – огормен киносалон с близо 700 места и друга – по-малка. Лятното кино (неработещо) е разположено в един от парковете на града до Главната улица. Сградата на „Първи май” отдавна се разруши и се превърна в търговски център, дискотека, казино. А лятното кино е в частни ръце, които обаче са го оставили да се разпада. Ангел Маринов се явява един от носителите на филмите от големия екран в Асеновград. Както казва той, заел се е да възроди киното и първите му стъпки са доста успешни и се приемат с удоволствие, въпреки че истинска кинозала всъщност липсва.

Откога е твоята страст към киното?

От 1981 е моята страст към киното, бях на три години. Всяка неделя от 10 часа в кино „Първи май” в големия салон прожектираха анимационни филми. Баща ми ме водеше редовно. Пускаха „Чоко и Боко”, „Островът на съкровищата” и други. По Байтошево време имаше едни карти „Знаме на мира” за 6 филма, с които ходиш на кино с намаление. Те важаха за определни филми, предимно съветски или от бившия соц лагер. Страстта ми към киното остана завинаги. След като завърших „Славянска филология” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”  през 2004-та специализирах „Кинознание” в НАТФИЗ при професор Божидар Манов.

За кое ти е по-тъжно – за лятното кино в Асеновград или за голямото „Първи май”?

И за двете. Но кино „Първи май” повече никога няма да функционира като такова, а лятното кино все още има някакъв шанс, макар и минимален, докато не се е срутило. В момента то е частна собственост и се руши от близо 10 години. Имаше опити да се възроди. В края на 90-те се направиха няколко прожекции, но… В момента Асеновград има нужда от едно бутиково кино с 50 места, в което да се прожектира предимно т.нар. „друго кино”, именно нехоливудски продукции.

Кога беше прожектиран последният филм в Асеновград в голямия салон на „Първи май”?

Последният филм беше пуснат през 1999 година през ноемрви. Тогава работих като киномеханик, заедно с двама приятели. Филмът беше „До живот” с Еди Мърфи. Имах злощастието аз да пусна последната прожекция там.

Как реши и кога започна да… „водиш” киното в Асеновград?

Началото на прожекциите в Асеновград започна преди няколко години с изданието „Асеновград в обектива”, което събра непрофесионалисти, любители на кратките форми. Идеята беше предимно да се покажат възможностите на Асеновград и региона за туризъм. След това този т.нар. фестивал прерасна в една платформа, която обединява различни творци, автори, режисьори, които създават документални и игрални филми в различни формати.  Относно „Северно Сияние” и „Менар филм фест”, които се правят от сдружение „Позор”, просто си казах  „Защо да не направим нещо такова и в Асеновград”. Познавам организаторите и те веднага се съгласиха. Имах и идея всеки месец да правим и издание на „Кинематограф лайв”, но тук нямаме такъв подходящ клуб.  Фестивалът „В обектива” продължава и тази година на 9,10 и 11 май. В програмата ще има отново игрални и документални филми. 

Предстои „Менар филм фест” през март.

Да, това е част от моята идея за възвръщане на киното в Асеновград. Всеки петък от месец март до края на април ще могат да се гледат филми от Близкия Изток и Северна Африка. Филмите са най-разнообразни. Изчистих от програмата иранските филми, защото бяха доста тежки. Но остават пък много провокативни филми с редица награди.

Къде ще бъдат прожекциите?

В общинска зала в центъра на града. На всяка прожекция по време на фестивала за скандинавско кино „Северно сияние”  се събираха поне 50-60 души. Малко ме притесняваше, че не е кино и всеки път преди прожекциите се извинявах, че това не е истинско кино, а кино с подръчни средства, но явно това не пречеше на хората да пълнят залата. Много ми се иска да има нормално кино в Асеновград, влизаш, светкаш лампите, пускаш, обаче…

Менар филм фест започва в Асеновград на 7 март. Организира се от сдружение „Позор” и „Гръндж медия”.

Филмите ще бъдат прожектирани в зрителната зала на ІІІ етаж в сградата на Стария съвет с начало 19.00 часа.

Програма на фестивала:

Менар Филм Фест – Асеновград

7 март (петък), 19.00 часа
Бекас
(Швеция – Финландия – Ирак, 2012, 97 мин., реж. Карзан Кадер)

14 март (петък), 19.00 часа
На война… само по пола
(Ливан, 2012, 95 мин., реж. Джо Бу Еид)

21 март (петък), 19.00 часа
Чувал с брашно
(Белгия – Мароко, 2012, 89 мин., реж. Кадиджа Леклер)

28 март (петък), 19.00 часа
Алмания: Добре дошли в Германия
(Германия, 2011, 101 мин., реж. Ясемин Шамдерели)

4 април (петък), 19.00 часа
Couchsurfing: Легло за теб на всяка крачка
(Мароко – ЮАР – Тайван – САЩ, 2012, 87 мин., реж. Александра Лис)

11 април (петък), 19.00 часа
Рубинената нощ
 (Турция, 2012, 92 мин., реж. Реис Челик)

18 април (петък), 19.00 часа
С трабант из Африка
(Чехия, 2011, 96 мин., реж. Дан Пршибран)

25 април (петък), 19.00 часа
Наследство
(Франция – Палестина – Турция – Израел, 2012, 88 мин., реж. Хиам Аббас)

Вашият коментар