И организаторите на Менар Филм Фест подкрепят кандидатурата на Пловдив за столица на културата

Още два дни остават от програмата на „Менар филм фест” в Пловдив, който представя най-доброто от киното на Близкия изток и Северна Африка. Организатори са Здравко Григоров и Ангел Хаджийски, които през 2008-а година създават заедно сдружение „Позор”. Идеята за името идва, докато са на екскурзия в Прага. На чешки „позор” означава „внимание!”. Здравко е завършил кинознание в НАТФИЗ, а Ангел екзотичната специалност тюркология в Софийски университет  "Св. Климент Охридски". В началото фестивалът започна с името ”Цветята на Корана”. Менар филм фест продължава традицията. И за да завършим с етимологията, нека отбележим и че „менар” от арабски се превежда като „фар” или „светлинна кула”.

В София фестивалът увеличава зрителите си. „Хубавото е, че приобщихме и Асеновград тази година, където прожекциите преминаха с публика от около 50-60 души”, казват организаторите. В Пловдив, вероятно поради различните локации, в които се провежда всяка година Менар, все още бавно расте интересът към това киносъбитие.

Здравко и Ангел все пак споделят, че са доволни от това как преминава фестивалът в Пловдив.

Ангел:  Не мога да кажа, че има супер успех. Но се радваме, че повечето хора, след като гледат някой филм, веднага си купуват билет за следващия. Освен това, не се е случвало някой да напусне залата или дори за малко да излезе от киносалона. Няма разочаровани зрители досега. Най-посещаваният филм се оказа „Couchsurfing:  Легло за теб на всяка крачка”. Филмът проследява пътуването на Александра Лис, която с помощта на сайта за разменно гостуване couchsurfing.org успява да посети 21 държави на 6 континента за 7 месеца.

Остават още 4 филма от програмата, които може да гледате днес и утре. Още от сега има заявен интерес към „Рубинената нощ”, разбираме от Ангел.  Той показва първата брачна нощ на едно момиче от Анадола. Фестивалът се закрива с ливанския филм „Преди да завали”. Това е една истoрия на човек, който попада в затовра по време на войната в Ливан. След като го освобождават той не може да се приобщи дори към семейството си, а децата  му го смятат за чужд човек. Намира утеха при една жена, чийто мъж също е бил отвлечен по време на войната там и така и не се е завърнал. Двамата намират общи теми и прекарват все повече време заедно. По думите на Здравко този филм е бил една от изненадите в София, защото е по-камерен, не предполага много зрители, а се е превръща в един от най-гледаните. „Предполагам на малко по-възрастните зрители много би им допаднал, защото е класическа любовна история”.

И така, покрай разговора за филми, София и Пловдив, стигаме до темата за културна столица и за това как се чувстват в Пловдив всъщност създателите на един от най-стойностните фестивали за кино у нас. И ето какво се получи:

Здравко: Много харесваме кампанията ви за културна столица на Европа и дори мислим, че е доста по-добра от софийската. Така, че ако Пловдив спечели надпреваварата за културна столица няма да се разсърдим, че не е София.

Ангел: Мисля си, че много по-правилна стратегия е културна столица да бъде някакъв град мащабно по-малък, за да може просто да е… един вид представителна извадка. Културна столица означава, че много хора от цял свят ще идват и е добре да добият представа за тази държава. За това е по-удачно,  когато всичко това е малко по-концентрирано и компактно. И не е задължитлено това да е столицата, защото и Печ в Унгария и Сибиу в Румъния  също са били културни столици, без да са такива на сътответните  държави. 

Здравко: Единствения град от финалистите за културна столица, който не ни допада е Варна. Този град преди години беше добре, но доста изостана. А Бургас дръпна много напред.

Ангел: Хората тук са много приветливи. Тихо и спокойно място.  Не сравняваме София и Пловдив. Аз си живея там, това си е моя град и си го обичам. Но, например, всяка неделя гледаме да сме на Витоша, за да избягаме от целия този шум. Тук в Пловдив , не точно, че сме все едно на Витоша, но е една тиха и спокойна обстановка. А Нощта на музеите и галериите при вас протича по съвсем различен начин. Усеща се една цялостна атмосфера на събитието.

Здравко: Да, уютно ни е, и ни харесва в Пловдив. Харесваме и artnewcafe, Apartament 101. Харесва ни Стария град. Разходихме се и до тепетата, за утре ни остана Младежкия хълм. Но и в Асеновград ще отидем на фестивала на късмотражното кино „В обектива” от 9 до 11 май.

Накрая почти единодушно и двамата се шегуват, че който и град да стане културна столица, те все ще се радват, тъй като във всички български градове – финалисти се провежда Менар филм фест.

„Няма значение. Но ние съвсем обективно преценяваме, че Пловдив е по-добрият избор за това”, смята Ангел.

Неслучайно, Здравко и Ангел понякога са наричани властелини на фестовете. Освен Менар Филм фест, те организират и фестивала за късометражно кино Късо съединение, Северно Сияние с филми от скандинавските и прибалтийски страни, както и фестивала за документално кино Sofia Biting Docs.

Вашият коментар