Шест истории за Апокалипсиса дадоха старт на София филм фест в Пловдив (СНИМКИ)

Що се отнася до България – ние спокойно бихме могли да изнасяме Апокалипсис. Имаме си предостатъчно заяви Влади Люцканов

София филм фест в Пловдив започна преди същинския София филм фест.

Фeстивалът бе открит в LUCKY – Дом на киното със световната премиера на филма-омнибус по разкази на Георги Господинов – 8 минути и 19 секунди (8’19’’).

Дългоочакваният филм е създаден от шест кратки истории, режисирани от различни режисьори – Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Тeодор Ушев, Надежда Косева, Любомир Младенов и Владимир Люцканов. Te екранизират разказите от сборника с разкази на Георги Господинов “И всичко стана Луна”, съответно – “Обащиняване”, “Дъщеря”, “Кристин, която маха от влака”, “Старецът и морето”, “Лицата от последните дни” и “Закъснелият дар”.

Заглавието на филма-омнибус също не е случайно. Ако по някаква неразбираема, или пък напълно естествена причина, слънцето един ден просто угасне, до Земята тази информация (която е единствено и само тъмнина) ще достигне след точно 8 минути и 19 секунди. 8’19’’е и заглавие на един от разказите в сборника.

Историите във филма са привидно напълно различни, без нищо, което да ги свързва. Нищо, освен общия сюжет за края на света – но не всеобщият край, в който слънцето угасва или от небето започва да се сипе огън и жупел в очакване на Второто пришествие. Апокалипсисът в шестте истории е някак незабележим за останалия свят, той е тих и безмълвен. Случва се вътре в нас, “много бавно и… всеки ден”. Неразбираемият от другите край на света, за който ако слънцето можеше да чуе, то със сигурност щеше да угасне само. Апокалипсис, който би могъл да се случва и в този момент, който ни заобикаля ежедневно – в трамвая, на улицата или докато гледаме през прозореца. Шест истории за вечния заник на нашето вътрешно слънце, из който пъпли и един фотограф-медиатор между апокалипсисите, може би като доказателство, че все пак са се случили.

Мисля, че това е един изключително красив и поетичен филм. По дълбок начин е предал думите на Георги Господинов. Дори да има неща, които да ме накарат да се разчувствам и от които да ме заболи, някакси винаги продължавам да гледам напред и да си казвам, че и това ще мине. И нещата, които предстоят да се случат, винаги ще са по-добри от тези, случили се досега. емоционално сподели една от актрисите във филма Ирмена Чичикова, все още подвластна на емоцията от филма

За да поговорят с пловдивската публика, а и да представят 8 минути и 19 секунди, бяха дошли продуцентите Aнтоането Бачурова и Владимир Люцканов, който и режисира частта “Закъснелият дар”, актьорите Ирмена Чичикова и Иван Бърнев, които за пръв път гледаха в цялост филма. Aвторът на текстовете Георги Господинов пък поздрави пловдивчани във видео-обръщение от Ню Йорк, където се намира в момента.

“Почувствах се истински жив и започнах да си давам сметка за всички пропуски, за всички неща, които можеш да направиш и отваряйки вратата на залата да не си губиш времето, а просто да живееш истински. Не знам дали ще стане, но това усетих от всички тези истории.

Ще започнем да имаме хубаво кино, когато имаме и добри писатели и това е актуалната истина, защото всички истории са първо вълнуващи разкази. И всички тези млади режисьори, които са продължили това, което Господинов е подал. заяви актьорът Иван Бърнев след края на филма

ПЪЛНАТА ПРОГРАМА И ВСИЧКО ЗА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ В ПЛОВДИВ СЛЕДЕТЕ НА MEDIACAFE.BG, КАКТО И В САЙТА НА ДОМ НА КИНОТО В ПЛОВДИВ

Вашият коментар