След края на Черната кутия Валери Кьорлински за фестивала, изкуството и бъдещето на Пловдив в кандидатурата си за европейска столица на културата през 2019 година.
Обичам жив театър в който има емоция и е много професионален. Радвам се, че в Пловдив се случва този фестивал и това ме кара да бъда още по-обнадежден за бъдещето на Пловдив в борбата за европейска столица на културата и смятам, че ще спечели.
Какви са ви впечатленията от интереса на младите към изкуството?
Аз познавам само два вида изкуство – лошо и добро. И също няма млади и стари хора – младия глупак става стар глупак след известно време. Разбира се изкуството не е съвсем за всички. Иска се подготовка, иска усилия, иска емоция, чувствителност… Изкуството е висш пилотаж – то не може всеки – нито да го прави, нито да го гледа. Разбира се има изкуство, което е различно за всеки. Дали младите хора имат интерес – не знам! Винаги е имало един процент от млади хора, които имат интерес и гледат, и един процент, които нямат и не гледат.
Има един много хубав разказ на Карел Чапек от книгата „Апокрифи“. Той започва така: „Първобитната жена седеше пред пещерата, стържеше кожа с кремък и казваше – нищо не става от младото поколение!“. Това стои винаги. Когато аз бях тийнейджър казваха, че от нас нищо не става; ние започнахме да го казваме на следващите и т.н. Но всъщност света става все по-хубав и по-хубав и по-прекрасен… Имам носталгия към бъдещето не към миналото, защото вижте какво става – последните десет години е страхотно и става все по-хубаво! Радвайте се, че живеете днес!
За автора
