Недялко Славов след края на „Черната кутия“

След края на 7-ми танцов театрален фестивал в Пловдив потърсихме за коментар един от основните организатори – Недялко Славов, за да разкрие впечатленията си от изминалите 8 дни.

Фестивалът се развива и днес вече наистина отваря един прозорец на пловдивчани и гости на града към европейския и световен театър. Колкото и да са клиширани тези думи, те най-добре изразяват неговата идея и неговата реализация, защото в рамките на 8-9 дена  десетки артисти от различни континенти минаха през града ни  и представиха на фестивалната сцена различен тип мислене и различен тип театрално и танцово изказване.

Това определено завихри въображението и мисленето на публиката, провокира я, накаря я да търси този тип сценична изява. Ние сме свикнали с едни стереотипи, с един и същ театър – по Станиславски,  с един доста уморен театрален и сценичен прочит на този вид изкуство.
 

В един момент пловдивчани и гостите на града, се сблъскват с нещо, което е доста непознато, доста странно и интересно и при всички положения дълбоко модерно и съвременно. Другата голяма идея на фестивала и на Слава Младенова, е да се показва и пловдивски танц и съвременен театър.

Пловдивското участие тази годена беше много силно. Мога да кажа съвсем спокойно, че представлението на Кени „ Его – аз в смисъл ти” е на европейско ниво и аз горещо ще го препоръчвам по линия на международните ни фестивални партньори. Моноспектакълът на Ивана Папазова е едно чудесно представление, а също и на танцовата трупа „Дуенде“, която буквално се разви само за няколко месеца. Пловдивчани все повече и повече откриват съвременния танц и все повече търсят фестивала „Черната кутия”, които заедно със „Сцена на кръстопът“ и „Двама са малко, трима са много” превръщат Пловдив в национален фестивален център за театър и танц.

Какви са Вашите наблюдения за интереса на младите към изкуството?

Това е много сложен, много дълбок въпрос. Определено в областта на танца има голям интерес. Отделен е въпросът, че Пловдив в момента се задъхва от събития. Сцените много отесняха и често случващото се е заради самото му случване, което определено обърква и демотивира пловдивската публика.

С една дума – тази  предозираност при всички положения отблъсква зрителя.Той не може да си подреди времето, в крайна сметка хората които имат нужда от изкуство не са чак толкова много, тук не говоря за различни видове улични изяви, където всеки може да стане пътьом зрител на нещо. Аз говоря за класическото взаимоотношение зрител-творец, където има посредник зала, където има черна кутия, където има театрално пространство, тоест където има магия на случване. Така че не му е лесно на пловдивчанина да избира. Атаката е много голяма, понякога е агресивна, понякога е доста некоректна, но това е друга тема.

Фестивалът свърши, да живее фестивалът. Ние вече сме обърнати към следващото му издание! Живот и здраве и на него ще продължим да показваме на нашите съграждани и гости на Пловдив високи образци от всички жанрове на съвременния световен театър и танц.

 

За автора

Вашият коментар