Качествата на човешкия глас

Като акустично явление, човешкият глас е съвършен акустичен продукт, който не би могъл да бъде заместен в своите качества и възможности и от най – съвършенните акустични установки за звукопроизвеждане.

 

Като анатомо – физиологичен продукт, гласът отразява обективно висшата нервна дейност в рамките на второсигналните механизми.

Социалното значение на гласа заема изключително важно място. Гласовата функция, свързана неотлъчно с експресивната реч, се явява като социална категория от първостепенно значение. Човешкият глас по тонов състав и особенно по тембъра си е строго индивидуална проява.

В своите две прояви: експресивната реч и по – висшата степен – пеенето, човешкият глас добива обществено значение. От социална гледна точка гласът в говорната си проява не е само средство за информация и комуникация между хората. Гласът е „ценен капитал” и в много професии той се явява своеобразно „оръдие на производство”.

Гласовата дейност започва с раждането на човека и този „вик на живота” има рефлекторен характер. В по – нататъшното си развитие човешкият глас преминава през различни стадии на развитие човешкият глас преминава през различни стадии на развитие, които Чарели характеризира като:

  1. Първи стадий (раждането, плачът на детето) – гласът е резултат на вродените рефлекторни движения.
  2. Втори стадий – гласът е средство за общуване и съзнателна реч. Речевият акт представлява съвкупност от двигателни процеси.
  3. Трети стадий – усъвършенстването на човешкия глас. Гласът придобива звучност, сила, тембър. Този трети стадий отговаря на работата върху гласовата постановка с цел постигане на съвършенство в гласово – говорното общуване, което е много необходимо както за актьорската, така и за педагогическата работа.

Като основни качества на гласа в специализираната литература се отбелязват:

 

  1. тонов обхват (диапазон)
  2. сила, височина
  3. тембър

 


Тонов обхват (диапазон) на гласа

Тоновият обхват на човешкия глас е представен от поредица тонове, които могат да бъдат произведени от гласовия апарат, включени в границите между най – ниския и най – високия тон които отговарят на изискванията за благозвучие.
Тоновият обхват зависи от някои специфични, индивидуални особености:

  • възраст
  • пол
  • анатомично – морфологични особеностти на гласовия орган
  • невро – ендокринни условия
  • Човешкият глас включва тонове от тонов обхват от 64 ÷ 1300 Hz. Горната тоналност на мъжките гласове е G (сол на голяма октава) до Е (ми на малка октава). Детските и женските гласове според разновидността си ползват гръдния и гласовия регистър и говорния глас заема една октава по – високо.

Сила на гласа

 

Силата на гласа е качество с голямо практическо значение на средно говорно общуване от разстояние. Силата на гласа зависи от силата на издишания въздушен поток и амплитудата на т. н. гласни трептение връзки, както и от състоянието на резонаторните кухини над гласовите връзки. Силата на гласа се намира във взаимовръзка с емоционалността и трябва да се разбира като възприемана сила на гласа. Силата на човешкия глас зависи от индивидуалното устройство на фонаторния апарат на всеки човек. На първо място значение имат анатомичните особеностти на самите гласни връзки – тяхната големина и еластичност.

Силата на гласа може да бъде конституивна – свързана с особеностите на езика /едни звукове се произнасят по – силно от други/; ситуативна – определя се от обстановката, в която се осъществява комуникация /например съобщение в голяма зала и разговор в болнична обстановка/; индивидуална – свързана с произносителните навици на даден индивид.

Тембър на гласа

Тембър е качеството на звука, по което се различават тоновете с еднаква честота, но излъчени от различни източници. Наред с височината, продължителността и силата е една от основните характеристики на звука. Определящи за тембъра са т.н субхармонични и обертонове – тонове, които прозвучават на по – ниска (субхармонични) и по – висока (обертонове) честота от основния тон заедно с него, и възникват в резултат на това, че всяка част от звукопроизвеждащото тяло трепти със собствена честота. Тембъра на гласа се създава чрез присъединяване на обертонове към основния тон и това се тълкува като характерна окраска на гласа. По тази характеристика различаваме гласовете на двама души.

Височина на гласа

Височината на гласа се определя от числото на колебанията на гласните струни в секунда – колкото по – голямо е числото на колебанията, толкова по – висок е гласа. При различни емоционални състояния всеки от нас несъзнателно променя височината на гласа.

Автор: Огата

Вашият коментар