Какво е Пънк?
(история,идеология, музика, групи)
Пънкът (англ. Punk) е течение в културата на последните три десетилетия на XX век. Той включва музикалния стил пънк-р ок, пънк модата и собствена идеология, в основата на която стоят антиконформизма, индивидуализма и анархизма. „Пънк“ е дума, главно използвана във връзка с пънк – движението като означение на човек, който принадлежи към пънк – субкултурата или като кратко наимоневание на музикалния стил пънк – рок. В някои случаи, в английския език, думата „пънк“ се използва като обида към някого с цел обидения да бъде представен като дребен, незначителен.В други случаи думата бива използвана като оприличаване на млад престъпник. В статията е използвана думата „пънк(ове)“ в значението ѝ на човек, свързан с Пънк-субкултурата. В музикално отношение пънкът се характеризира с весела атмосфера, бърз равноделен ритъм, мелодичност, надмощие/подчертаване на бас-китарата над соло китарата.
Пънк-субкултурата води началото си от 70-те години на XX век. През годините тя се е развивала и напредвала в няколко различни форми. Характеризира се със своя собствена идеология;
Произведения на изкуството във формата на музика, мода, художествени произведения, филми и литература; Политически позиции; Идеи и отношение към като цяло и определени обществени проблеми. От началото си до днешни дни пънк-субкултурата е създала редица свои по-малки суб-култури, всяка от които със някои уникални спрямо другите виждания. Тя също е дала основа за развитието на други суб – култури, които са се развили до такава степен, че да се отделят от пънка изцяло.
Пънк – идеологията се свързва със запазване, отстояване и увеличаване на личните права на единичния човек. Идеите на пънк-субкултурата са свързани в повечето случаи с директна, драстична и по някои път дори екстремна промяна на Обществото. Голяма част от пънк – течението е поддържала, и продължава да съхранява анархистката идеология в движенията си. Анархизмът се приема с цел постигане на едно утопично-подобно общество, в което липсват класово разделение, корупция, дискриминация и злоупотреба с човешките права. Пънк етиката се състои от редица идеи,които са част от основите на пънк-културата. Те включват идеята за антиконформизъм, която се състои в желанието единичния човек да се отдели от масата, често постигайки това чрез противопоставяне на общоприети норми, които са в разрез с правото на личен избор, разбиване на обществени догми, ограничаващи свободата на израз на личността. Идеята за самоизобретателност(англ. Do-It-Yourself) призовава всеки пънк към отхвърляне на много готови, оформени и обработени от други хора продукти. DIY е незаменима част от пънк-движението, която дава силен израз в музиката, начина на обличане и изграждането на пънк-образа. Според DIY-етиката хората трябва да се отърсят от ролята на консуматори на безброй продукти, включително дрехи, храна, украшения, съдове и да се стараят да влизат в роля на създатели и моделиери на заобикалящата ги среда, с цел тя да бъде нагласена към вътрешното Аз. Друга основна цел на самоизобретателността е примамливата за всеки пънк възможност да се противопостави на едрия производител и неговото влияние, да нанася удари по машината, изградена с цел нарушаване на икономичния баланс и разширяване на класовата пропаст между малкия процент крайно заможни и огромния процент социално-средни и слаби хора. Други елементи на пънк-идеологията са критиката и отрицанието. Критиката е движеща сила на пънка. Много от хората, въвлечени в пънк-субкултурата виждат света като грешен и небалансиран, обръщайки внимание на най-болните теми на обществото. Част от пънка (по-конкретно Анархо – пънк), в известна степен представлява вечна критика и отрицание към обществените недъзи. Но именно силния критицизъм в пънк-субкултурата я прави почти невъзможна за едно общо, широко категоризиране на идейте и.
Повечето пънкове презират крайно-десните политически идеи. Те се борят против класово разделение, малтретиране и експлоатация на класова, полова и етническа основа. Повечето пънкове поддържат анти-нацистко отношение, едновременно заради строгата дисциплина и железния ред, които представляват нацисткия режим, а също и заради крайно-дискриминационния му характер. Според пънк-етиката колкото по-тежки закони и по-строг режим има, толкова по-ужасни са злоупотребите, които се извършват зад кулисите, толкова по-силни са недоволството и съпротивата на несъгласните. Пънк-етиката също така е строго против всякакъв вид война и военни действия. Емфасизацията върху индивидуалността не допуска по никакъв начин идеята за това хора да бъдат убийци, воюващи и жертви по воля на административния апарат.
Разногласия и критика във и към пънк-субкултурата
За съжаление, в пънк-субкултурата има голям брой разногласия, наложени стереотипи, много щети, нанесени от медията и от ентусиазирани деца, които се опитват да навлязат в пънк-културата, слагайки си определение "ПЪНК", но в същото време неможейки да разграничат кое наистина е лошо и кое добро според пънк-етиката. Групи и хора категоризират себе си като Пънк, изграждайки добре поддържан имидж, подражавайки на някой пънк-стереотип и появяващи се по популярни медии, неосъзнавайки че това е крайно противно на пънк-културата от която те толкова много са взели. Тежки пукнатини в пънк-идеологията създават най-вече модата, имиджа и грешните пънк-стереотипи които много хора поддържат. Пример за корупция в пънк-етиката е грижливото поддържане на определена фрапираща прическа (Гребен) и стереотипни пънк-дрехи с цел издигане на самочувствието пред останалите. Оригиналната идея на ярко-оцветената, стърчаща коса е тя да бъде символ, противоположен на авторитетните, модни символи. Стърчащата коса е било средство с което да постигнеш отхвърляне от останалите. Оригиналната ѝ цел е да е нещо неприемливо от хората с висок авторитет. Пънк-модата е израз на желание да отхвърлиш символите на сила, авторитет, богатство и самочувствие, които сякаш е задължително да харесваш. Докато богатия човек би се гордял със скъпа, всепризната за хубава, блестяща дреха, един пънк би направил точно обратното. Той би облякъл евтина, собствено накъсана и/или модифицирана и изработена от него самия дреха, отхвърляйки по този начин вдъхващото страх и респект пре-скъпо притежание на богатия човек, който винаги обича да приема образа на „силния“. Друг много грешен подход който има в пънк-средите е поддържането на стереотип. Пример за това е образа на пънк-непукист, който пънковете считани за фалшиви обичат да поддържат. Те обичат да влизат в имиджа на див, бесен пънк, на който на му пука от нищо, който обича да се снима с цигара в уста и шише бира в ръка. Съществуват и доста така наречени пънк-групи които поддържат подобен имидж, техните текстове обикновено не съдържат никакви добре определени политически или обществени послания. В текстовете на подобни пънкове, смятани от мнозина за неистински, има също открито полово дискриминиране, педофилия и налагане на акохола като стереотип, което е в директен разрез със анархистките идеи, свободата и равенството. Пънка, който е зависим от цигари, алкохол или наркотици само спомага на алчни, богати производители да печелят още повече, което също е в директен разрез със анархизма. Самото възприятие на думата анархизъм често води до голяма корупция в самата пънк-субкултура, а основното му правило е: всеки да е св ободен, но в същото време да не нарушава свободата на другия.
Началото си до днешни дни главна движеща сила на пънк-културата е била пънк-музиката. Сега има различни стилове пънк, някои все още придържащи се към старите си корени, други въвеждащи по-тежки елементи в музиката си, трети дори сливащи се с поп-музиката.
Бед Релиджън (Bad Religion)
Блек Флаг (Black Flag)
Дед Кенедис (Dead Kennedys)
Ди Тотен Хозен (Die Toten Hosen)
Рамоунс (Ramones)
Секс пистълс (Sex Pistols)
Action
Aus Rotten
Български пънк групи
Нови цветя (създадени в края на 1970-те и смятани за първата българска пънк група)