Какво е пънк?

Какво е Пънк?

(история,идеология, музика, групи)

Пънкът (англ. Punk) е течение в културата на последните три десетилетия на XX век. Той включва музикалния стил пънк-р ок, пънк модата и собствена идеология, в основата на която стоят антиконформизма, индивидуализма и анархизма. „Пънк“ е дума, главно използвана във връзка с пънк – движението като означение на човек, който принадлежи към пънк – субкултурата или като кратко наимоневание на музикалния стил пънк – рок. В някои случаи, в английския език, думата „пънк“ се използва като обида към някого с цел обидения да бъде представен като дребен, незначителен.В други случаи думата бива използвана като оприличаване на млад престъпник. В статията е използвана думата „пънк(ове)“ в значението ѝ на човек, свързан с Пънк-субкултурата. В музикално отношение пънкът се характеризира с весела атмосфера, бърз равноделен ритъм, мелодичност, надмощие/подчертаване на бас-китарата над соло китарата.

Пънк-субкултурата води началото си от 70-те години на XX век. През годините тя се е развивала и напредвала в няколко различни форми. Характеризира се със своя собствена идеология;

Произведения на изкуството във формата на музика, мода, художествени произведения, филми и литература; Политически позиции; Идеи и отношение към като цяло и определени обществени проблеми. От началото си до днешни дни пънк-субкултурата е създала редица свои по-малки суб-култури, всяка от които със някои уникални спрямо другите виждания. Тя също е дала основа за развитието на други суб – култури, които са се развили до такава степен, че да се отделят от пънка изцяло.

Пънк – идеологията се свързва със запазване, отстояване и увеличаване на личните права на единичния човек. Идеите на пънк-субкултурата са свързани в повечето случаи с директна, драстична и по някои път дори екстремна промяна на Обществото. Голяма част от пънк – течението е поддържала, и продължава да съхранява анархистката идеология в движенията си. Анархизмът се приема с цел постигане на едно утопично-подобно общество, в което липсват класово разделение, корупция, дискриминация и злоупотреба с човешките права. Пънк етиката се състои от редица идеи,които са част от основите на пънк-културата. Те включват идеята за антиконформизъм, която се състои в желанието единичния човек да се отдели от масата, често постигайки това чрез противопоставяне на общоприети норми, които са в разрез с правото на личен избор, разбиване на обществени догми, ограничаващи свободата на израз на личността. Идеята за самоизобретателност(англ. Do-It-Yourself) призовава всеки пънк към отхвърляне на много готови, оформени и обработени от други хора продукти. DIY е незаменима част от пънк-движението, която дава силен израз в музиката, начина на обличане и изграждането на пънк-образа. Според DIY-етиката хората трябва да се отърсят от ролята на консуматори на безброй продукти, включително дрехи, храна, украшения, съдове и да се стараят да влизат в роля на създатели и моделиери на заобикалящата ги среда, с цел тя да бъде нагласена към вътрешното Аз. Друга основна цел на самоизобретателността е примамливата за всеки пънк възможност да се противопостави на едрия производител и неговото влияние, да нанася удари по машината, изградена с цел нарушаване на икономичния баланс и разширяване на класовата пропаст между малкия процент крайно заможни и огромния процент социално-средни и слаби хора. Други елементи на пънк-идеологията са критиката и отрицанието. Критиката е движеща сила на пънка. Много от хората, въвлечени в пънк-субкултурата виждат света като грешен и небалансиран, обръщайки внимание на най-болните теми на обществото. Част от пънка (по-конкретно Анархо – пънк), в известна степен представлява вечна критика и отрицание към обществените недъзи. Но именно силния критицизъм в пънк-субкултурата я прави почти невъзможна за едно общо, широко категоризиране на идейте и.

Повечето пънкове презират крайно-десните политически идеи. Те се борят против класово разделение, малтретиране и експлоатация на класова, полова и етническа основа. Повечето пънкове поддържат анти-нацистко отношение, едновременно заради строгата дисциплина и железния ред, които представляват нацисткия режим, а също и заради крайно-дискриминационния му характер. Според пънк-етиката колкото по-тежки закони и по-строг режим има, толкова по-ужасни са злоупотребите, които се извършват зад кулисите, толкова по-силни са недоволството и съпротивата на несъгласните. Пънк-етиката също така е строго против всякакъв вид война и военни действия. Емфасизацията върху индивидуалността не допуска по никакъв начин идеята за това хора да бъдат убийци, воюващи и жертви по воля на административния апарат.

Разногласия и критика във и към пънк-субкултурата 

За съжаление, в пънк-субкултурата има голям брой разногласия, наложени стереотипи, много щети, нанесени от медията и от ентусиазирани деца, които се опитват да навлязат в пънк-културата, слагайки си определение "ПЪНК", но в същото време неможейки да разграничат кое наистина е лошо и кое добро според пънк-етиката. Групи и хора категоризират себе си като Пънк, изграждайки добре поддържан имидж, подражавайки на някой пънк-стереотип и появяващи се по популярни медии, неосъзнавайки че това е крайно противно на пънк-културата от която те толкова много са взели. Тежки пукнатини в пънк-идеологията създават най-вече модата, имиджа и грешните пънк-стереотипи които много хора поддържат. Пример за корупция в пънк-етиката е грижливото поддържане на определена фрапираща прическа (Гребен) и стереотипни пънк-дрехи с цел издигане на самочувствието пред останалите. Оригиналната идея на ярко-оцветената, стърчаща коса е тя да бъде символ, противоположен на авторитетните, модни символи. Стърчащата коса е било средство с което да постигнеш отхвърляне от останалите. Оригиналната ѝ цел е да е нещо неприемливо от хората с висок авторитет. Пънк-модата е израз на желание да отхвърлиш символите на сила, авторитет, богатство и самочувствие, които сякаш е задължително да харесваш. Докато богатия човек би се гордял със скъпа, всепризната за хубава, блестяща дреха, един пънк би направил точно обратното. Той би облякъл евтина, собствено накъсана и/или модифицирана и изработена от него самия дреха, отхвърляйки по този начин вдъхващото страх и респект пре-скъпо притежание на богатия човек, който винаги обича да приема образа на „силния“. Друг много грешен подход който има в пънк-средите е поддържането на стереотип. Пример за това е образа на пънк-непукист, който пънковете считани за фалшиви обичат да поддържат. Те обичат да влизат в имиджа на див, бесен пънк, на който на му пука от нищо, който обича да се снима с цигара в уста и шише бира в ръка. Съществуват и доста така наречени пънк-групи които поддържат подобен имидж, техните текстове обикновено не съдържат никакви добре определени политически или обществени послания. В текстовете на подобни пънкове, смятани от мнозина за неистински, има също открито полово дискриминиране, педофилия и налагане на акохола като стереотип, което е в директен разрез със анархистките идеи, свободата и равенството. Пънка, който е зависим от цигари, алкохол или наркотици само спомага на алчни, богати производители да печелят още повече, което също е в директен разрез със анархизма. Самото възприятие на думата анархизъм често води до голяма корупция в самата пънк-субкултура, а основното му правило е: всеки да е св ободен, но в същото време да не нарушава свободата на другия.
Началото си до днешни дни главна движеща сила на пънк-културата е била пънк-музиката. Сега има различни стилове пънк, някои все още придържащи се към старите си корени, други въвеждащи по-тежки елементи в музиката си, трети дори сливащи се с поп-музиката.

Български пънк групи

За автора

Младежка медия

Всички публикации от този автор