Нуждае ли се Пловдив от орган?

Малко преди Коледа Пловдив стана свидетел на нещо, което отдавна бе забравено, въпреки че е вкоренено в историята му – органов концерт. При това в една от – вероятно – двете неоготически сгради в България – Евангелската църква на Сахат тепе. На концерта присъстваха много хора, макар и без събитието да е предизвикало особен медиен интерес преди това. Може би главният му недостатък обаче бе самият инструмент – органът, който освен, че е електрически (а не тръбен, каквито има във всеки уважаващ себе си западен град), не бе и в най-доброто си състояние.

Дали Пловдив се нуждае от орган, как и защо – темата за Mediacafe коментира един от изпълнителите в концерта – изкуствовед, органист, любител на архитектурата и служител в Политехническия музей в София – Васил Макаринов. Преди това само ще вметнем малко от историята на града – през 19 век Пловдив става първият български град с орган, благодарение на католическата общност в града. Чужденците, които преминават от тук, както и местните, описват с огромно учудване как ежеседмичните концерти са уникално за града събитие, което обединява целия град – православни българи, православни гърци, турци и, разбира се, католици. Сред изненадите за гостите на Пловдив е мирното турско присъствие в християнски храм…

Съвсем заслужено Пловдив спечели надпреварата сред няколкото други български градове за културна столица на Европа за 2019 г. Културата е много широко понятие, което може да се тълкува по много и различни начини. От една страна културата се отнася до всички паметници, останали и наслоени от миналите епохи – били те археологически, писмени или архитектурни. В същото време културата има и друг много важен аспект – живата култура, онова, което се случва днес – редом с актуалните изложби това са и всички онези неща, които трябва да бъдат изиграни или изпълнени и през публиката, за да се случат. Музиката попада именно към този аспект на културата – тя е времево изкуство, динамичен процес, протичащ във времето на нейното изпълняване. Тъкмо като такава тя трябва да бъде поддържана жива както чрез адекватна политика от страна на институциите, така и чрез създаване на подходящи условия (напр. музикални инструменти) за нейното изпълняване. За щастие, имаме превъзходни музиканти, имаме и изключително добри преподаватели, развили свои школи по пиано, оперно пеене, цигулка. Изучава се дори и орган – при проф. д-р Нева Кръстева, която е възпитала много органисти (Янко Маринов, Мариана Григорова), някои от които имат кариера извън България (Светла Цветкова, Павлина Огнянова). Въпреки доброто желание и наличието на специалист от изключително високо ниво, обаче, условията за развитие на органовата музика в България не са най-добрите. В страната има 12 тръбни органа, като голяма част от тях са в изключително лошо състояние и не се поддържат.

Що се отнася до Пловдив, тук има два тръбни органа. Единият е в Академията за музикални, танцови и изобразителни изкуства – произведен е от W. Bosch и е построен през 1999 г. Инструментът е учебен – има един мануал, пълна педалиера [1] и едва 5 регистъра [2], което е крайно недостатъчно за концертна дейност. Другият – на Walcker & Co, от 1991 г. – се намира в католическата катедрала „Св. Лудвиг“ (на снимките) и е малко по-голям – с 12 регистъра, пълна педалиера и два мануала, но за съжаление е лошо диспониран [3] и зле поддържан. В допълнение на това, ръководството на катедралата не развива никаква концертна дейност, няма и органист. По време на службите органът се използва само за акомпанимент на хора, но не и за солови изпълнения, каквито традиционно се изпълняват по време на богослужението в католическите църкви по света. Тази неблагоприятна картина ярко контрастира с факта, че в Пловдив през 60-те години на XIX век е построен първият в България тръбен орган [4].

За съжаление, проблемът с органовите инструменти не се отнася само до Пловдив. Повечето инструменти в България, които така или иначе не са много (12 на брой), са занемарени и са в много лошо състояние – например инструментите в Пазарджик и Русе. На други, макар и поддържани, се гледа като на натрапено чуждо тяло. По тази причина, поради лошо водена политика от страна на ръководството на Софийската филхармония, от близо 5 години на големия тримануален концертен орган “Schuke” в зала „България“ концерти се изнасят изключително рядко, а органовите матинета на проф. д-р Нева Кръстева, с които софийската публика беше свикнала и ценеше високо, бяха прекратени. В допълнение на това, 40-ата му годишнина така и не бе отбелязана – построен е през 1974 г., а откриването му е било изключително събитие – концерти на проф. д-р Нева Кръстева, Леонид Ройзман, Иржи Райнбергер и др. Прекрасният и добре поддържан от своя органостроител Йенс Щайнхоф бароков инструмент в Евангелската методистка църква на Варна служи като красива декорация на църковния салон. И още един пример от лошата практика – при ръководството на предишния ректор на НМА „Проф. Панчо Владигеров” – Георги Костов, органът там беше забранен. След падането му от власт през 2008 г. там отново има клас по орган, ръководен от проф. д-р Нева Кръстева, извършена бе ревизия на инструмента, закупен бе нов учебен тръбен орган, а органовите концерти там вече не са рядкост.

Може би най-светлият пример за орган, около който наистина кипи културен живот, е този в католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София и нагледно показва при добро желание какви неща могат да се случват. Органистът на храма – Янко Маринов – редовно организира концерти с барокова музика заедно с ансамбъл Concerto Antico. Това прави тази църква може би единствения храм на старата музика в България, а пространството често пъти е твърде малко, за да побере всички желаещи да се докоснат до това изкуство. Парадоксалното обаче е, че органът там е електронен, въпреки че при строежа на сградата е предвидено място за голям тръбен.

Относно построяването на орган, финансовият въпрос, разбира се, не е за подценяване. Тръбният орган с цялата си величественост е изключително скъп инструмент. Цената само на един регистър възлиза на стойност от няколко хиляди лева. Но, решение винаги има, както показва погледът към органовите инструменти, построени в България през последните 25 години – една голяма част от тях са стари органи, свирили преди в църкви или зали из Европа. Те са пристигнали като дарения, тъй като в доста западноевропейски страни съществува практиката старите инструменти да се подменят с нови. Това изисква постоянни проучвания, търсене и поддържане на контакти с други институции, които са потенциални дарители. Тъкмо като дарение е пристигнал органът в Пазарджик – един от големите концертни инструменти у нас, който, преди построяването му в зала „Маестро Георги Атанасов“, е свирил в манастир във Виена.

Доста църкви в България залагат на електронните органи, тъй като са доста по-евтини от тръбните, не изискват поддръжка от специалисти и не заемат много място. Но те, като всички електронни инструменти, заместващи акустичните, имат недостатъка на прекалено съвършения тон, при който напълно отсъства усещането за натуралния звук на органовата тръба, при която, ако се вслушаме, чуваме дори встъпването на въздуха при отварянето на клапата.

Поради своята природа органът е преди всичко полифоничен инструмент – на него органистът свири, използвайки всичките си крайници равнопоставено. Контролът на продължителността на всеки тон е под контрола единствено на музиканта, който, ако има необходимите умения и познания, много умело може да извая всеки един глас от полифоничната фактура. Мисленето в отделни гласове веднага означава позиционирането на този инструмент на много важно място в музикалната история – на европейската полифонична, многогласна музика, за която, както казва Бах: „Ако един глас няма какво да каже, той трябва да мълчи“. Това говори за издигане на музиката до ниво на реч (Квинтилиан) – една стара традиция, изискваща разбиране, ерудиция и тълкуване. А липсата на орган, който да е подходящ за развиване на концертна дейност, означава пълно лишаване от векове от музиката, която не може да бъде изпълнена от друг състав.

снимки: авторът (от Католическата катедрала "Св. Лудвиг" – водеща, снимка 1 и снимка 2) и арх. Георги Кафелов (снимки 3 и 4 от Евангелската църква)

–-

 

[1] При органа поради наличието на клавиатури за свирене с ръце и с крака са въведени съответно термините мануал (от лат. manus – ръка) и педалиера (от лат. pede – крак);

[2] Регистрите са различни редове от тръби с един и същи тембър;

[3] Диспозиция е наличният набор от регистри (тембри), с които органът разполага;

[4] Данни от „Възрожденският Пловдив“ на Николай Генчев („Изток-Запад“, 2007) и „Пловдив – другият бряг на Европа“ на Владимир Балчев (ИК „Жанет 45“, 2014)

 

 

За автора

Вашият коментар