Пловдивчанинът е пял в Германия и Русия, а през 2018-та печели Гранд при на „Романсиада“
Изкуството е страст, която често се предава по наследство. Логично явление е децата да последват стъпките на родителите си, защото са обградени от определен начин на живот, който се превръща и в техен. Има родители, които държат отрочетата им да поемат щафетата. Има и такива, които не налагат собствените си разбирания, но въпреки това децата им биват запленени от тяхната съдба и искат да я повторят, а защо не, и подминат.
Съдбата на Андрея-Славимир Мирчев също е следствие на няколко поколения. Баба му Клементина Мирчева и дядо му Славчо Мирчев са едни от първите певци в хора на пловдивската опера. Майка му, Валерия Мирчева, е виден солист на същата, от години, а през 2018-та чества бенефис на сцената на Дом на културата с „Моята прекрасна лейди“. Изглежда, семейство Мирчеви е изтъкано от музикален талант и видима обич към класическата музика. Носи усещането и грацията ѝ и се старае да я разгърне от най-красивата ѝ страна.
Както казахме, логично, любовта на Андрея към класиката се появява още от невръстна възраст. Като дете, майка му го е водила по репетиции, както се случва с всички деца на артисти. От петгодишен се докосва до магията на оперния театър, до творците, цветовете на костюмите, декорите. И като всяко хлапе, обградено от магия, проявява афинитет към нея.
Първото му професионално стъпване на сцената на Държавна опера Пловдив е на шест години, когато изпълнява ролята на сина на Пинкертон от операта „Мадам Бътерфлай“ с режисьор Якта Кара.
В ученическа възраст се записва в бившия Духов оркестър към ОДК Пловдив с ръководители Лидия и Антоанета Ковачева, където учи ударни инструменти. След време се прехвърля при Росица Начкова, а още по-късно влиза в Хора на пловдивските момчета при Юлия Петрова. Следва индивидуалното обучение при вокалния педагог Петър Данаилов, който с помощта на майка му и съветите на баба му, успява да го разчупи и извади на повърхността реалния му потенциал.
„Чак след години развитие на сценичен опит, дойде дългоочакваният момент на истинското пеене. Преди да пробваме гласа ми, всички мислеха, че съм баритон. Това беше и основният ми ултиматум – ако съм баритон, спирах да пея. Ако съм тенор, продължавам. За мое щастие, се оказах тенор с природно дадени височини, според моя педагог. Много съм му благодарен, както и на семейството ми. Техният житейски опит и професионални съвети ми помагат да творя.“, обяснява 19-годишният пловдивчанин.
Така Андрея започва да влиза в ролята на миманс в различни спектакли, да пее в детските мюзикъли на пловдивската опера „Снежанка и седемте джуджета“ на Атанас Младенов, „Печо Пух“ и други. Участва в „Евгений Онегин“ на Софийска опера и балет, в Международния софийски семинар, както и в частни концерти. С тях се е качвал по сцените на София, Враца, Варна, Пловдив, в студиото на Българско национално радио, в Западна Германия и Русия.
А през изминалата година печели и Гранд при на „Романсиада“ – международен конкурс за изпълнители на руски романси.
„Класиката докосва сърцето ми. С нея мога да се изразя много повече, отколкото с други стилове, защото обхваща всички видове емоции – любов, страдание, омраза, щастие. Знам, че просперитетът на класическите изпълнители е по-труден, защото бягат от комерсиалното, но това е моят избор. С много работа, опит и добри напътствия се движа напред.“
Въпреки това обича и българския фолклор, както и джаза. Смята, че класическата музика може да бъде съчетана с модерната, но трябва да бъде добре представена.
„Напоследък, все повече млади хора харесват този старомоден, традиционен прочит на оперната музика, в който и аз искам да се развивам. Дори моите връстници започват да се интересуват, да задават въпроси, любопитно им е, което може само да ме радва.“, допълва той.
След като завърши гимназия, амбициите на Андрея ще се опитат да го отведат извън пределите на родината. Обмисля да кандидатства в музикалните академии в Италия или Германия, заради по-добрите възможности за изява и перспектива. Мечтата му е някой ден да играе в „Травиата“ и „Дон Карлос“ от Верди и „Кармен“ от Бизе.
„Мечтите на всички ни трябва да са големи, но също така трябва да внимаваме колко можем да дадем от себе си. Умният певец следи как се променя гласът му с времето. Отказва предложения, които не са по силите му и експериментира, когато знае, че може да си го позволи. Истината е, че гласът започва с природата, но продължава с техниката. Тя е от изключително значение за съхранението му, защото той не е за едно представление. Другият важен елемент е да предадеш правилно и достоверно, на публиката, емоциите на героя, който играеш. Ако тя ги улови и реагира, значи си си свършил подобаващо работата. Ако допуснеш грешка, трябва да си извлечеш поука, за да не я повториш.“
Разбира се, грешките са нещо нормално за един млад човек, който все още се изгражда като личност и творец. А и, именно, те ни водят до съвършенството, което търсим. Грешките по пътя на Андрея-Славимир Мирчев, обаче, като че ли, са незабележими.
Той върви стремглаво напред по добре подредена линия – последователно и с трезва оценка за себе си, както и за сферата, в която е попаднал. Познава плюсовете и минусите ѝ. Познава и своите. А това е първата основна стъпка към успеха, който сме сигурни, че ще постигне, защото щом подхождаш с любов към изкуството, то няма как да не ти отвърне със същото.
За автора
