В Пловдив винаги се е вярвало, че градът е столица на културата, но в процеса на кандидатстване разбрахме, че има и други градове, които местно се кичат с тази титла. Натоварени с безкрайно богато историческо наследство, успешни и много качествени театър, опера и няколко много успешни дългогодишни фестивали някои хора очакваха, че титлата ни се полага. В състезанието Европейска столица на културата обаче тези исторически наслагвания – дали от Римската империя, или от най-стария и най-посещаван театър в България, нямат особено значение – важно е къде се намираш в съвременността. В пловдивския екип бързо го разбраха, и още при първата пресявка получиха поредица позитивни оценки от журито за апликацията и презентацията. А в пловдивската кандидатура развитието на културата не върви само за себе си, а с цел – чрез културата, да се намери обединението на всички различни общности, които обитават града ни. И така, вторият кандидат за Европейска столица на културата в нашата поредица по обратен азбучен ред, Пловдив:
За разлика от огромното самочувствие у някои граждани и културни дейци, екипът, създал пловдивската кандидатура, е здраво стъпил на земята, честен и искрен – може би именно в Пловдив най-директно и без да се скрива нищо се коментират проблемите на града. А решението на тези проблеми ще идва чрез мотото на кандидатурата: „Заедно“. Поредицата похвали на журито не са замаяли екипа, който е запазил фокуса на работата си: „На първия етап създадохме една много солидна база, която надграждахме през последната една година. В момента основната ни задача е да убедим журито не само, че имаме стойностни идеи, а също план и – най-важното – капацитет, за да ги изпълним. Именно заради това през последната година работихме усилено, за да създадем международна партньорска мрежа. Резултатът е над 100 потвърдили партньорски организации, институции и артисти от 35 европейски държави“, коментира Стефка Цанева от арт-екипа на „Пловдив 2019“.
По наши скромни наблюдения, следейки културния и обществен живот в четирите града-кандидати, обществената подкрепа за кандидатурата на Европейска столица обедини най-много хората в Пловдив, и достигна до най-широк кръг хора чрез различните събития и акции. „Това твърдение е много ласкателно, но дали е вярно? Надяваме се наистина да е така, и ако е така, значи сме си свършили работата“, отговори скромно Цанева. А как ще спечелят доверието на скептиците? „Аз лично съм почитател на подхода „Какво е решението?“. Т.е. не просто да питаме хората какви са им проблемите. Да ги попиташ как един проблем може да се реши, е много по-ценно и именно от такива дискусии може да произлезе най-доброто решение. Другото важно нещо, което е заложено в цялата ни програма, е подходът от долу нагоре, а не с мерки от високо, които може дори да не отговарят на нуждите на хората.“
Именно тук си говорим за това сливане на култура и решаване на социални проблеми – всъщност прекалено силният акцент върху това бе единственото нещо като забележка в оценката на журито преди една година – според тях имаше опасност социалната насоченост на описаните за 2019-а година проекти да надделее над културата и развитието на творческия потенциал. „Наред със социалните мерки (т.нар. Social Impact Evolution) заложихме и на висококачествени арт проекти, които ще се реализират с местни оператори, както и със световно известни артисти и архитекти – например raumlaborberlin, Мартин Калтвасер и Браян Майкълс“, разказа Стефка Цанева. Проектът „Махала“ например се занимава с ромите в Пловдив, който част от него вече започна да се развива в сътрудничество с „Фабрика за идеи“ – Академията за социално предприемачество. Друг подобен социален проект пък ще се случи в партньорство с колектив от Дания „Сигна“ – „Те се занимават с експериментален, интерактивен и изключително провокативен пърформанс. Те ще проучват различни лични истории на представители от различни групи – арменци, турци, евреи, италианци, роми и др. – и ще ги въплътят в едно невероятно преживяване от изключително висока артистична стойност, но също така и много емоционално“, разкри Цанева.
В процеса на разработката Пловдив също се сблъска с доста хора, които не са били напълно запознати с конкурса „Европейска столица на културата“, но са си споделяли негативните коментари. „Основните заблуди, които забелязах са 4: „Това е усвояване на пари от Европа“ – истината е, че Европа не дава пари за инициативата, финансирането е от местни институции и частни спонсори; „Това е само за туристи“ – главната цел не е туристическата, а да се развият устойчиви проекти, да се решат различни проекти, да се създадат нови публики; „Пловдив е най-старият град, значи ще спечели“ – титлата се дава за това не какъв е градът в момента, а какъв може да стане през 2019-а; „Българските градове нямаме шанс в сравнение с европейските“ – тази заблуда ме е забавлявала най-много, но е и най-опасна (заедно с първата) – България не се конкурира с други страни за 2019-а, а тя ще излъчи Европейската столица на културата през тази година“, уточни Стефка Цанева.
С всички идеи за развитие на Младежкия хълм за детско самоуправление, острова на Адата – за "държава на артистите", ромските махали, арт-кварталът Капана, прераждането на Читалищата и още други зони, пловдивската кандидатура изглежда истински обединяваща „Заедно“ две важни сфери от живота – културната и социалната. Бягането от самоцелните арт-проекти наистина може да покаже това, което трябва да бъде културата – инструмент за промяна на живота към по-добро, към повече разбиране, толерантност, комуникация.
А относно това дали Пловдив ще си сътрудничи с друг град, ако някой от София, Велико Търново и Варна стане столица на културата? „Що за въпрос! Разбира се. За последните години всички градове създадоха невероятни програми, не може този труд да се захвърли на вятъра, защото титлата е отишла при някой друг. За мен е изключително важно спечелилият град да работи с останалите, защото всички сме създали една солидна база“, добави тя.
Градът-победител в конкурса „Европейска столица на културата 2019“ ще бъде ясен на 5 септември, а седмица по-късно е Нощта на музеите и галериите в Пловдив. „Смятаме тогава първи да инициираме контакт с останалите три града – когато планираме да представим кандидатурите на градовете, с особен акцент върху победителя, разбира се“, каза за финал Стефка Цанева.
С какви идеи влизат във финала на състезанието София – вижте тук,
За автора
