Деница и Сюзанна за рецептата на успеха и болестта, наречена театър

При тях е слънчево и приятно, усмивките са широки и непрекъснато се появяват хора с цветя, докато отвън една бормашина възражда Голямата сцена…

При тях скромно се помещават две грамоти от Министерството на културата, едната от 2011-та, другата от 2016 година. И двете са за високи постижения в областта на мениджмънта и маркетинга на Драматичен театър – Пловдив. Шегуват се, че ги получават само на високосни години, и планират следващото си отличие за наградите ИКАР да е през 2020 година.

Представяме ви Сюзанна Арутюнян – Василевска и Деница Димитрова. Те са млади и напълно погълнати от магията на театъра. Сюзанна отговаря за маркетинга и рекламата в Драматичния театър "Н.О.Масалтинов" Пловдив, докато Деница е заместник директор. Работата им е да „вадят” театъра от нафталиновите представи на повечето хора. Справят се изключително успешно, което не се разбира единствено от отличията им. Доказателство са над 100-те хиляди зрители, гледали над 300-те представления през 2015 година. 

Разказват за нещата, които стоят зад всяко едно представление – обръщат изключително внимание на всеки детайл, подхождат различно спрямо отделните постановки. Отнасят се с тях като с деца. „Всеки спектакъл има своята публика и ние се опитваме да насочим спектакъла към неговата си публика.” – споделя Сюзанна. Такава е тяхната рецепта за успех, специално внимание и любов.

Резултатите от труда им не закъсняват. Деница разказва за дочут разговор на жени, които били възмутени, че не можеш да си купиш билет за театър от днес за утре. Това я усмихва, усмихва и нас. Всъщност те ни доказват как една пиеса въобще не се свежда единствено до автор, режисьор и актьори, които попадат най-често под светлините на прожекторите и медиите. Някъде там има още десетки хора, влюбени до полуда в театъра, които в един екип дават своя принос за развитието и популяризирането на театралното изкуство.

Театърът, както всеки един продукт, има нужда от реклама, има нужда да потърси публиката си и в това влизат най-различни детайли – заглавието, цялостната визия, плаката. Те трябва да привличат зрителя не само да влезе в залата, но и да не остане разочарован. „Външният вид” на един спектакъл не трябва и да заблуждава.

„Спектакълът започва от улицата – от плаката, той поражда първото очакване и след края на постановката не трябва зрителят да бъде разочарован.”

И въпреки рекламата на различните представления, у нас има стотици хиляди хора, които просто не са стъпвали в театър. Те са най-търсената аудитория. Сигурен съм, че им трябва само една лека крачка, за да влязат в този свят, който, нека не се заблуждаваме, не решава големите ни проблеми. Просто ни помага да живеем сред тях, изолира ги за малко, обезсилва ги. И това не е никак малко. Тази крачка Деница и Сюзанна помагат да бъде направена.

„Опитваме се през най-различни канали да достигнем до хората, които нямат никакви представи какво представлява театъра или погрешни представи.”

Не пропускам и клишираният, но задължителен въпрос „Какво е театърът за тях?”. Замислят се за кратко, после с усмивки ми казват: Отражение на света, но по някакъв приказен начин. Бягство от реалността. Надежда. 

Разбрали, че театъра е болест, която те хваща веднъж и не пуска, те отдавна не търсят лек и не си представят да работят нещо друго. Споделят, че приемат една постановка преди всичко като зрители, а чак след това като част от професионалните им задължения.

Тръгваме си под звуците на старата бормашина, която всеки ден отброява времето до момента, когато Драматични театър ще се завърне в своя дом, а той е скоро… за началото на юбилейното 20 издание на "Сцена на кръстопът" през септември. Деница и Сюзанна, отново влизат в своите професионални задължения и ни обещават, че определено ще си заслужава. Вярваме им, защото знаем каква сила крият в себе си. Тази на Драматичен театър Пловдив. 

Повече за наградите ИКАР тази година може да видите ТУК

За автора

Вашият коментар