За трети път разказите на Хайтов "Мерак", "Пазачът на овесената нива" и "Черното пиле" оживяха на пловдивската сцена в последното представление на Мариус Куркински "Черното пиле"
С пожара на думите и дълбочината на действието актьорът припомни забравените български традиции за добротворство и неусетната подмяна на ценностите в сегашната ни култура
Греейки се на огнището на своите предци един талантлив творец ни пренесе отново в света на народно приказното и същевременно реалистичната представа за бита на нашите баби и дядовци. Мариус Куркински влиза неуморно от образ в образ и оставя усещането, че светът на Хайтов е и негов свят. Чрез пресъздаване духа на всеки един от персонажите, той припомня на зрителя за простите човешки радости, за любовта към земята, хората и всяка жива твар, за любовта към труда и собственото кътче.
За Мариус можем да си говорим много, но е трудно да преразкажа цялото това чувство от тази магия, която той сам ни предава от сцената.
В първата част на "Черното пиле" акцентът е върху един от най-древните проблеми на нашата цивилизация – отношенията между мъжа и жената. Диалогът между главните герои прави паралели между "видяното осеменяване" и собственото им отношение към жената. Мариус с лека ирония сравнява човешките постъпки с животинските. Той шеговито разказва за трудностите на силния пол в изразяването на любов и как добитъкът също може да е вещ в даването на „брачни консултации“.
В миналото връзката между човека и животното е била неразривна – битът и изхарнването са зависели един от друг, но погледнато от съвременна гледна точка, тази дълголетна свързаност се е прекъснала.
В "Пазачът на овесената нива" талантливият актьор и режисьор припомня на зрителя защо и как са се деформирали взаимоотношения между поколенията в най-сакралното за българската култура – семейството. Неволята на овчаря отново е разказана със смях през сълзи. Човекът, който притежава една от най-българските добродетели-труда ,не може да се примири с настъпилото "модернистично " мислене у своите. В стемежа да си доставят наслада от различно естество ("дай им коли, бренди, песни и морета"), младият ум несъзнателно се оттласква от дома.
Мигновените и внушителни въплъщения на Мариус Куркински говорят за „отсичането“ на родословното дърво. То е повалено, когато най-близките са възприемани като "ходещи спестовни книжки" и нищо повече. Отдалечаването на хората от земята и традиционния живот е отдалечаване от себе си – от своята национална принадлежност, която поражда трудностите у човека ,живеещ чужд живот ("караме пчелата да прави оцет, а мравката — мед, затова понякога медът е кисел, а оцетът — сладък).
Сценографията
Разперени крила, светещи в неоново, намеква за акцента на представлението, а именно разказа "Черното пиле". Ниската фигура на актьора в черно ни пренася на весела чаршия, където почти чуваме песента на двата коса и разговорите между занаятчиите. Сред гълчавата става ясно що за харектер носи всеки, съдейки по отношението му към птичките. Тук тъжно и весело, черно и пъстро се преплитат в изказа и действията на актьора, за да внушат, че красотата и грацията на песента може да разплаче дори душата на касапина .
Ако "наблюдавате" представлението със затворени очи, трудно бихте разбрали, че тази палитра от образи е пресъздадена от един човек, който извиква неусетно съпреживяването, тъгата, смеха, удоволстивето и спомена за миналото у всеки – безспорният талант изтъкава липсващата брънка емоция, разказва я и я предава на езика, който всеки разбира по своему.
Така обикновената неделна вечер се превръща във вечер, облечена в естетика с български дух…
Вижте и чуйте цялото интервю с Мариус Куркински за mediacafe.bg ТУК
Организатор – МаскАрт, /0894/611188 и 0895/619181
Билети за тазии други постановки може да намерите в офиса на бул. "Княгиня Мария Луиза" 43/
За автора
