Официалната премиера на „Да се провреш под дъгата“ на Драматичен театър Пловдив е на 27 март от 19 часа в Камерна зала на Драматичния театър
Пиесата ще се играе още на 11 и 28 април. Не я пропускайте, ще останете очаровани!
Театърът е споделено изкуство, който привлича зрители от цял свят… Независимо дали на шумния площад, тъмния величествен салон или миниатюрната зала със задушевна обстановка
И това, разбира се, подобава отбелязване – на 27 март празнуваме Международния ден на театъра.
Международният ден на театъра – 27 март се отбелязва от 1962 г., а проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театъра. Пловдивчани ще бъдат истински късметлии в този ред на мисли, тъй като именно затози така специален празник в града на тепетата самият Мариус Куркински ще изиграе в Дома на културата своят монолог „Черното пиле“
В “Черното пиле”, която може да гледаме днес на сцената на Дома на културата, Мариус Куркински включва три разказа на Хайтов – „Мерак“, „Пазачът на овесената нива“ и „Черното пиле“. Актьорът споделя за него: "Много искам да се върна пак на това репетиционно, изучаващо място, където привикваш гласовете на Хайтов, душата на българина. В неговите разкази тя е много чиста и неопетнена, там хората не са нагазили в никакви отношения с комерсиалното, в същото време страдат от живота, но не се жалват, а го преборват."
"Безкрайно съм благодарен на Бог, че ми даде възможност да се завърна на сцената с постановка от такъв мащаб, отново с Хайтов и с по-голямо общуване с публиката. А след такъв спектакъл и такава среща се чувстваш човек. Това е много красива среща, това е смисълът на театъра – трептенията на човешката душа, без всякакви други пречки. Затова държа на театъра", искрен е актьорът.
Мариус споделя, че не харесва да прави театрални комедии само заради коремен смях и отново цитира Хайтов, облягайки се на него, че не това е основното в театъра.
"Търсих текстове, в които исках да намеря нещо различно, но пак се върнах към Хайтов. Свършва едно време, което е скъпо и важно и започва друго. Сега младите преминават във времето на технологиите, които ни поглъща, което не се знае добро ли е, лошо ли е. А с това трябва да се внимава, защото времето ни поглъща и оставяме назад история, познание, култура… И именно в тази преходност на времето намирам съвремеността, в която общуването ни напуска. Не обвинявам новите технологии, но днешното време е силно преходно. Душата на човека не трябва да се раздвоява, като ад, а да е единна и човек трябва да се грижи за нея".
Чуйте какво сподели още Мариус Куркински в разговора си с нас на премиерата в Пловдив:
„Да се провреш под дъгата“
Краят на Втората световна война. Шестима неизлечимо болни мъже делят последните си дни в санаториума на доктор Господов. Всеки от тях влачи като сянка миналото си, спомените, заблудите и разочарованията си. Напълно различни един от друг, петимата болни са заедно в умирането си, в главоблъсканицата на финала на битието. Но точно тогава се появява една жена. Жената, от която се ражда мечтата да продължат уж безсмисления си живот още малко, а оттам и невъзможността да отложат края, болката от обречеността и тленността на жалките им тела. Мечта, която се изражда в предателство и гняв, в дъга, под която не можем да се проврем.
След скорошната премиера на „Великденско вино“ от Константин Илиев, „Да се провреш под дъгата“ на Георги Марков е една от най-известните пиеси в българската драматургия от 1966 година насам. Режисьорския си дебют Крикор Азарян прави с поставяне на „Да се провреш под дъгата“ на сцената на Пловдивския държавен театър през 1966. Комунистическата власт обаче не дава покой на пиесата и тя е спряна след няколко представления, а текстът претърпява редица изменения. Пиесата се играе успешно и в Лондон, където Георги Марков живее и работи до убийството му на моста Ватерло през 1978.
Днес, повече от 50 години след премиерата, режисьорът Асен Шопов отново поставя „Да се провреш под дъгата“ в Камерната зала на Драматичен театър – Пловдив. Впечатляващата сценография също е дегово дело. Костюмите са от Цвета Маринова, а музиката от Мишо Шишков.
Актьорите от Драматичния театър – Асен Попов, Симеон Алексиев, Тодор Генов, Венелин Методиев, Тодор Дърлянов и Добрин Досев, влизат в ролите на шестимата умиращи от туберкулоза мъже. Петър Тосков и Марин Младенов пък играят управителя на санаториума и санитаря, мълчалив чак до разтърсващия финал.
„Да се провреш под дъгата“ продължава практиката на Драматичен театър – Пловдив да поставя отново на пловдивска сцена нови прочити на големите върхове на българската драматургия.
Повече за премиерата на „Да се провреш под дъгата“, която беше в събота, може да видите ТУК
Следете mediacafe.bg, за да сте информирани за хитовите театрални постановки в Пловдив!
За автора
