Театърът е странна птица. Събира различни хора на една сцена, дава им билет и ги качва на влака. Друса ги час – два и ги връща на гарата, от която са тръгнали. Уж, пътуват за кратко през времето и пространството, а когато дойде време да си тръгват пътниците сякаш вече не ходят по земята. Както се казва, те летят.
Припомнят си реплики, фрази, моменти, влизат в роли и вече без билет се качват обратно на влака, в който са се возили преди малко. Онзи влак, на който спирките са мечтите, тунелите нощите, а хората, хората са героите на световната сцена. Да, всеки играе своята роля, всеки пътува и търси най-добрата си роля, за да получи от другите своя Икар.
СНИМКИ от постановката "Всички мои лъжи" с Николай Урумов на сцената на Дома на културата в Пловдив на 27-ми март – Международният ден на театъра.
За автора
