Валерия Минева между творчеството, творчеството и пак творчеството (СНИМКИ)

Възпитаничката на пловдивската театрална школа Валерия Минева дебютира като драматург и режисьор

Актрисата спечели финансиране от програма „Дебюти“ към Национален фонд „Култура“

Представя дебютната си пиеса „Транзит“

Творчество, творчество и пак творчество – понякога това стои в същността на един човешки живот. Живот изпълнен с изкуство, създаващ изкуство, сблъскващ се с трудностите му. Такъв е животът на актрисата Валерия Минева, която е родом от Брацигово, но от години живее в Пловдив. Завършва „Актьорство за драматичен театър“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в класа на доц. Лео Капон, след което става част от трупата на театър „Хенд“.

Пише разкази, които е представяла и пред публика, завладява с хумор и самоирония, а съвсем скоро ще направи своя дебют като драматург и постановчик. В края на 2018 година, първата ѝ пиеса „Транзит“ печели финансиране от програма „Дебюти“ към Национален фонд „Култура“, с подкрепата на Драматичен театър Габрово „Рачо Стоянов“, където ще се реализира пиесата. Отделно, в края на февруари, тя ще излезе и като текст в сборник на Театър „София“. 

Самата драматургия е написана преди две години и разказва историята на две сестри, които се прибират в България след смъртта на майка им. Едната иска да продадат къщата, за да подсигури живота си в чужбина, докато другата е дърпана от корените и носталгията към родното. Затова решава да откупи дела на сестра си, а парите събира по един доста необичаен начин – започва да споделя къщата с чужденци, които минават транзитно през България. Не иска нищо от тях, освен да ги нарисува. Картините продава, а спечеленото отделя за крайната си цел. Тази практика за споделено жилище все повече се разпространява из света, превръща се, дори, в начин на съществуване за мнозина, среща ни с нови култури. 

Темата за емиграцията и за пътуването е в основата на пиесата. Пътуването не само като физическо действие, но и като емоционално преминаване към себеоткриването и житейския път на всеки човек. Самата героиня почва да осъзнава нови неща за себе си и за разбиранията си при всеки интимен разговор с нов посетител. Разбира, че домът не е само четири стени и мебели, а любимите хора, които го изпълват. А чужденците, номадите, които нямат собствен дом, се разкриват пред нея и споделят кътчета от душата си, които иначе не биха. 

„Голяма част от семейството ми е в Италия и признавам, че моята гледна точка за емиграцията не е конкретна. Не харесвам идеята хората да напускат дома си без да имат избор, по принуда. От друга страна, контактувам с изключително много млади хора, които са облагородени от пътуването – дали чисто образователно, дали като приключение. Според мен, когато пътуването е съзнателен избор, с конкретна цел, то може само да обогати съзнанието, но когато е бягство, тогава се превръща в капан. Самата аз, на този етап, не усещам нужда да напусна България. Откривам в нея всичко, което ми е нужно, чувствам се щастлива. А и искам изкуството ми да се случва в страната, в която съм родена“, споделя Валерия Минева. 

Екипът, с който създава проекта, е изграден главно от дебютанти в театралния бранш и със засилено пловдивско участие. За творчески консултации се допитва до доц. Леонард Капон. Сценограф е Славка Георгиева, художник на картините е Иванка Димитрова, композитор е Ян Руменин, графичният дизайн и плакатът са дело на Христо Георгиев. В ролите се превъплъщават Християна Йотова, Елена Замяркова, Божидар Георгиев, Стела Стоянова, Найден Банчевски, Любен Попов и Силвия Боева. Очаква се премиерата да е на 17-ти и 23 -ти април в Габрово, а след това, надяваме се, и в Пловдив.

Постановката преплита сложни сюжети в себе си, както и авторски нагласи, вдъхновени от лични моменти, но ще бъде поставена по един лек, дори хумористичен начин. Валерия се стреми към натурален, съвременен стил на режисьорска картина и сценична визия.

„Аз, както и колегите, искаме пиесата да стане чисто човечна. Ще използваме мултимедия и други изразни средства, но целим да оживим едно камерно пространство, без излишни елементи, които крадат вниманието на зрителя. Искаме да намерим баланс между битовото и абстрактните монолози. Само тях преекспонираме като вътрешен свят на героите.“ 

А когато толкова различни характерности и съдби се сблъскат, няма как да не стане весело. И независимо на кого симпатизираме, независимо чий избор одобрим и чий осъдим, не трябва да забравяме, че всеки път води до многобройни разклонения.

И, дори, цял живот да преминаваме транзитно, дори да се вкопчим в почвата под краката си, пътуването никога няма да спре…

 

 

Вашият коментар