Каква е „тайната на живота“?

На 25 април 1953 г. англичанинът Франсис Крик и американецът Джеймс Уотсън представят двойната спирала на ДНК, базирайки се на рентгеновата дифракция данни, събрани от Розалинд Франклин. По думите на самия Крик те откриват „тайната на живота“.

Заедно с Морис Уилкинс през 1962 година те получават Нобелова награда за физика и медицина. Според мнозина обаче Нобеловата награда е трябвало да бъде присъдена на Розалинд Франклин, тъй като нейните експериментални данни предлагат много важна част от доказателствата, водещи до решаването на структурата на ДНК. Но тя умира през 1958 година, а според установения ред за номинацията с Нобелова награда, тя може да бъде присъдена само на живи учени.

Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. ДНК може да се нарича и молекула на наследствеността. Тя е носител на код, който управлява химичния състав на всичко живо, а двойната спирала на ДНК се е превърнала в един от най-известните научни символи.

Двойната спирала на ДНК е дясно въртящ се спирален полимер от нуклеинови киселини, който се поддържа свързан от нуклеотидите. Всяка извивка на спиралата съдържа 10 нуклеотидни бази. Голямата извивка на двойната спирала на ДНК е  по-широка от малката извивка. Последователността на нуклеотидните бази в двойната спирала заедно с гена определят първичната структура на белтъците.

Студенти от Варна поставиха рекорд на Гинес с „Най-голяма ДНК верига, съставена от хора". Над 4000 ентусиасти се събраха на Южния плаж с града за да се включат инициативата.
 

Вашият коментар