Борис Ангелов: Оставете българските класици в учебниците

В даскало все имаше по някой зубър, кокона с модерни дрехи, хулиган, спортист, но и винаги се намираше по един поет. Те гледаха едновременно отгоре на нещата и плуваха най-дълбоко в разговорите. Особняци.

От поредицата ни срещи с току-що прясно завършилите, положително, попаднахме на точно такъв. MediaCafe потърси и намери обнадеждаващата извадка от вълната на поколението, готово да запълни университетите, интелигентните млади българи.

Такъв пример е Борис Ангелов, завършил пловдивската Езикова гимназия „Иван Вазов“. Той е във финала на неговото тийнейджърство, а вече има издадена стихосбирка от близо 60 поеми със заглавие „Любовен оксиморон“. Тя излезе миналата година, а творбите в нея са писани в рамките на няколко месеца, подбрани най-добрите от още толкова в този период. Творчеството му коментираха с положителен отзвук Недялко Йорданов и Георги Константинов.

„Не е тайна, че за всеки пишещ стихосбирката е постижение, но не като самоцел, а като концепция за това какви неща е преживял до този момент. И когато след 20 години се върна към тази книга, ще знам какво съм си мислил днес, например“ споделя Борис.

Както се досещате, при него в подготовката на бала е нямало кой знае каква суета. Избрал си костюм, който му харесва, със семейството организирали празненството и това е.

Борис пише от 11-годишен. Определя написаните си думи като общочовешки послания, защото темите са свързани с любовта, приятелството, живота и философията. Представянето на дебютната му книга е била в двора на Руската сред съученици, деца от други класове и учители, заради ковид мерките, но той е щастлив и доволен от това как са се случили нещата.

Пандемията е подействала сриващо на неговото вдъхновение, тъй като той описва житейски ситуации. За отношенията между хората, случки и детайлите на комуникацията и усещанията, а в този период такива нямаше.
„Пиша за нещата, които мен ме вълнуват, за тупканията на сърцето, погледите. Задължително е всичко да мине през мен, защото това е плодът на вдъхновението“.


До този момент всяка една своя творба Борис свързва с училището по някакъв сантиментален начин, но се надява да започне надграждането, след като премине училищния праг. Голяма част от емоциите му в поемите са по време на гимназията и приятелствата, които е завързал там. Също и любовта. Оптимистично се надява тези отношения да продължат и след завършването, завинаги.

А този 12-годишен праг той напуска с положителни чувства. Ангелов вярва, че особено последните пет години в гимназията са го оформили като човек, „защото тогава съзряваш по-същински“.

Борис се чувства късметлия и за невероятните му преподаватели. Нарича ги хора-професионалисти, извор на знания и човечност.

Накарахме го да си спомни някоя случка от училище, а поетът разказа: Незабравим е моментът, когато си говориш с приятел в коридора, мине случайно момиче от друг клас и ти се захласнеш по нея, а после това познанство прерасне в нещо трайно.

Борис е бил една година председател на училищния парламент, където са организирали благотворителни инициативи и са помогнали за редица каузи. „Този общ колективен дух и атмосфера на едно училище, в което всеки е щастлив да бъде там и да се учи е просто прекрасна“, връща лентата бившият ученик.

Плановете му са да кандидатства право в Пловдив или София. Имал е и намерение да отиде в Англия, дори се е готвил за изпитите там. Любовта към родината надделява.

„Аз съм човек, дълбоко свързан с родната си земя. Дори понякога обичам да се шегувам, че съм от тези по-стари българи, които живеят в по-новото време. В последните години имаше огромен теч на мозъци в чужбина и все някой трябва да остане“, обяснява момчето.

За него е важно да има млади и мотивирани хора, образовани, които да застанат начело на страната, за да я изведат към светли пътища и да следват онези високи идеали, които са ни завещани още от времето на нашите възрожденци.



С лека тревожност го подпитваме дали няма да изостави поезията, заради суровия свят на правото, но той е категоричен, че поезията не е професия, а вътрешна нужда, призвание и храна за душата.

„Тя те съпътства през целия ти живот и когато имаш порив за писане, с каквото и да се занимаваш, ти ще се връщаш към това. Вярвам, че правото няма съвсем да отнеме надеждата ми за един поетичен свят.“ Дори напротив. Продължава мисълта си с твърдението, че може би ще е в полза. Според него, когато помогнеш в юридическата професия на някого и правиш добро се чувстваш оптимист, защото помагаш на света.

Мащабното му изказване със света идва от логиката, че дори и на един човек да окажеш помощ днес, това ще се се отрази в обществено-социалните процеси в общ план и ако всеки един адвокат го направи, вече става верига, където хората се чувстват по-доволни, щастливи, спокойни, имат по-високо качество на живот. И какво по-хубаво от това в края на работния ден да прочетеш поема на любим автор или да я напишеш самият ти.



Готвейки се за матурите, Борис още повече разучава българските автори, придобил е по-дълбока представа за нашата литература е на мнение, че трябва думите им да достигнат до целия свят. „Те поставят проблеми, които вълнуват всички нас и техните творби са актуални и след години. Надявам се да останат в учебниците, колкото и да се менят учебните програми, за да може бъдещите поколения да възприемат различните философии за живота и да се обогатят от българските писатели, защото те си заслужават“.

Напоследък е влюбен в поезията на Атанас Далчев, автор оставен сякаш встрани, но необикновен. Обича да чете любовна лирика и да разлиства класици като Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, Христо Фотев, Никола Вапцаров, Стефан Цанев.

„България по малките слънца
на поздрави и възпоминания.
България във кротките сърца
на всички честни в своите желания.
България измедната тръба на всяка веселба.
България
във моята съдба и вашата съдба.
България по сините крила
на дни и нощи, радостно събудени.
България по мъжките тела
на мойте стихове, безумно влюбени…“

Христо Фотев „Балада за България“

На добър час, Борисе!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Отличничката Виктория: Продължавам образованието си в България

За автора

Вашият коментар