Книга в кутия: за вдъхновенията и против страха

Книгите, които си струва да прочетем, понякога имат странна форма. Например на кутия, в която са скрити карти. От едната страна на всяка карта има стихотворение, от другата – картина. Поезията е от Елица Мавродинова, визуализацията – дело на илюстраторката и художничка Венета Гълъбова.

Да размесиш картите, да поиграеш със случайността, да се откажеш от познатото усещане за книжно тяло, да зарадваш някого с нестандартен подарък, който ще провокира духа и въображението му – това е скритата сила на „Съм”.

Почитателите на Елица Мавродинова знаят, че тя не обича да се афишира излишно. Поезията ѝ е модерна, но много ритмична, в силен досег с класическия стих, с който стартира преди години авторката (впрочем и двете ѝ предишни стихосбирки са неоткриваеми и с изчерпан тираж). Днес Елица градинарства, заедно с любимия мъж отглежда малката си дъщеричка и се грижи за маркетинга на винарска изба Zaara Estate.

Елица и Венета работят повече от година по книгата и сега, когато вече е факт, се стараят да я разпространяват с лично послание до всеки, който пожелае да я купи. Двете се отказват от идеята да издадат „Съм” в голямо издателство и залагат на топлия личен контакт с бъдещите ѝ читатели. Вярват, че освен от маркетиране, поезията има нужда и от тишина.

За всеки от текстовете на Елица Мавродинова Вени Гълъбова създава платно в голям размер, което после дигитализира и пренася върху картите в кутията „Съм”. Така читателите получават възможността да се срещнат с 29 бутикови листа, които носят не просто усещането за личността на авторите си, но и ефимерното напомняне, че в изкуството всичко е лично. И нетрайно.

Зададохме един и същи въпрос на двете авторки на „Съм”, а вие вижте двете страни на монет… на картата:

Коя си ти в „Съм“ и изобщо?

Елица: В „Съм“ съм писателят. Иначе просто съм.

Венета: Себе си, по особен начин. Особен, защото обикновено спя нощем, а докато четях-рисувах-четях и пак… обичам това състояние. Гмурнах се дълбоко в себе си, и харесах всичко, което усетих, видях и сътворих на платната.

И изобщо, обичам да имам свободата да бъда.

Какво се крие в кутията на деня ти?

Елица: Много букви, които трябва да се подредят, много детски въпроси, на които трябва да се отговори, много хора, които трябва да се разберат, много щурци, които трябва да се изслушат, и много растения, които трябва да се обгрижат. „Трябва“ в случая не е задължаващо и е смесено с „искам“.

Венета: Обич и благодарност. ­

Кои книги държиш до леглото си сега?

Елица: Безброй пъти съм чувала и чела, че четящите хора предпочитат хартиени книги. Аз самата, макар че чета абсолютно непрекъснато, предпочитам електронните. Така държа всички книги до леглото си и в джоба си. Също така съм гийк: умирам за фентъзи и фантастика. Тези дни чета последната книга от The Stormlight Archives на Брандън Сандърсън (The Rhythm of War). На английски, защото на български я няма в електронен вариант. А ми се иска да я имаше. Брилянтна поредица, между другото. 

Венета: „Добри поличби“ от Тери Пратчет и книгите, които дъщеря ми чете през лятото. Подготвила съм си ги за четене и тях.

За какво пропускаме да говорим, а си заслужава?

Елица: Говорим много за нещата, които ни дразнят, и твърде малко за онези, които правят света, града или живота по-хубав. Говорим много за болките и страховете си и твърде малко за вдъхновенията и полетите си. Говорим много за различията си и твърде малко за това, в което сме едно. Но главното, което пропускаме, е да помълчим. А това е единственото, което наистина си заслужава. Млъкнем ли, може би ще чуем вътрешния си глас. И тогава следващото нещо, за което ще заговорим, може и да не е толкова ужасно.

Венета: За доброто. Вярвам, че фокусът на мисълта и вниманието е важен.

Имаш ли любима карта от кутията?

Елица: Макар че всички илюстрации до една са за мен напълно съвършени, разбира се, имам и любими. „Атлас се усмихва“, в която виждам усмивката на медитиращия Буда.

„Рижи кошмари“, в която с един щрих Вени е изразила хищната лисича мицуна.

А на десктопа ми стои „Няма въздух на сушата“, рисувана по „Корабокрушенецът“.

Венета: Всички са ми любими, чувствам се свързана с всяка една. Има много за усещане. Благодарна съм на Вселената, че ни срещна с Ели, и на шанса, години по-късно да сбъднем тази мечта.

Вашият коментар