Когато бях дете, двата най-важни празника за мен бяха рожденият ми ден и Нова година – времето на получаване на подаръци. Имен ден, за съжаление, нямам. После нещата се промениха. В националния празничен календар бяха реабилитирани Коледа и Великден, които бързо върнаха своята значимост на семейни и лични празници. Но няколко години по-късно, вече в редовете на академичната младеж, разбрах, че има и друг важен ден, пред който вече почти три десетилетия изпитвам чувство на радостно очакване, трепет и приятни емоции – студентският празник 8 декември. Да си част от образования елит, на който принадлежи бъдещето е забележително усещане.
Студентството, каквито и да се били времената, винаги е означавало свобода, плурализъм, веселие, непокорство, душевна чистота, чувство за справедливост и всичко друго, което носят младите, хора насочили се към висините на образованието. Защото университетът е място, в което се черпи с пълни шепи от живота във всичките му измерения. И докато се гребе от съкровищницата на познанието, обективните и субективни неизбежни житейски трудности едновременно и вгорчават, и подслаждат пътя.
За много хора 8 декември е поредният ден за купон, в който настава панаир на суетата – скъпи коли, тоалети, заведения, куверти. Да, има ги, те са част от днешното консуматорско общество, но всеки, който е бил част от това, знае и че има по-дълбок план. Защото приятното прекарване далеч не е задължително да бъде свързано със скъпарски изхвърляния. Може да се отиде и на хижа. Дори един купон в студентските общежития на Осми придобива съвсем друго значение, защото настроението няма нищо общо с това на всекидневието. Така че 8 декември е преди всичко празник на духа. Всичко телесно и плътско, което го съпътства, е вторично. Не бива да се забравя и че това е празник на цялата академична общност, а и много бивши студенти също продължават да го отбелязват по един или друг начин, най-малкото като се сетят за минали случки и се обадят на стари приятели. Защото дружбата от годините на следването обикновено е силна и трайна.
8 декември е и български празник. На този ден се чества паметта на свети Климент Охридски един от най-важните национални светци, патрон на първото висше учебно заведение у нас – Софийския университет. След 9 септември 1944 г. съвсем очаквано свързаният с християнската религия празник е отменен от комунистическата власт, но традицията се оказва по-силна от идеологията и през 1962 г. честването му е възстановено. И продължава вече почти половин век, без значение какви са политическите системи и икономическите възможности, обществени и лични.
Така че добре е да се има предвид всичко това и настоящите студенти да знаят, че 8 декември не е просто повод за разцепване, размазване, а още по-малко за побоища, катастрофи и други инциденти, за съжаление, нерядко с фатален край, а триумф на младостта и още по-важно – младежкия дух, който е неподатлив на изминаващите години. Че веселието и разпускането е нещо нормално, но то не трябва да бъде мода и фасада, а отдих от делника, изпълнен с лекции, упражнения и самоподготовка, а в днешно време на все повече студенти им се налага успоредно с учението и да работят.
Ентусиазмът идва далеч не само от това, че ще се пие, яде, танцува и пр. Това са неща, които за младите са като водата за рибите. Много по-значимо е усещането, че принадлежиш към определена общност и то каква. На бъдещите специалисти – архитекти, инженери, медици и всички други научни области. Звучи снобски, но е истина. А и на всеки млад човек морето му е до колене. Той има време да стане всичко и да сбъдне мечтите си, каквото тези в напреднала възраст вече не притежават.
Честит празник на цялата академична общност и особено на тези, които ще го отбележат за пръв път. Въпреки пандемията и другите трудности и ограничения. Радвайте се, докато сте млади, а след това се радвайте на младите! Защото на тях им отива всичко, дори и да попрекалят с нещо. Наздраве! И все пак – умната!
За автора
