Фейсбук спря да работи и хвърли света в паника

Социалната мрежа, която „никога няма да се срине“ се срина по целия свят на 19 юни 2014 година. Потребители от цял свят нямаха достъп до сайта от своите различни устройства като за това ги информираше съобщението “Съжаляваме, нещо се обърка“, което се появяваше на екраните при опит за достъп до сайта.  

Можем ли да се откъснем от наркотика на най-успешния вариант на социална мрежа? Или един подобен срив в системите ни кара да полудеем, че не можем да споделим последната снимка в огледалото, която сме си направили в най-новия бар в града? Тема, твърде обсъждана и разисквана през последните години, не без да има основание за това.

Всъщност обсесивната зависимост от социалните медии ни прави небрежни към личната ни информация, която доброволно предоставяме на магнатите за “подобряване на услугите“, заливането ни с рекламни материали, следене на местонахождението ни, търсенията ни, заведенията, които посещаваме, магазините в които пазаруваме и така нататък и така нататък. Така социалните медии, мрежи и магнати формират един виртуален наш клонинг, който по-добре и от нас самите може да опише живота ни.

Истината е, че ако човек иска да живее в съвремието, тези услуги не ти предоставят възможност да откажеш проследяване на данни. Всъщност има една такава “формална“ опция, която обаче блокира една огромна част от функциите и на практика ние сме изправени до стената с вдигнати ръце пред насоченото оръжие на съвременните технологии.

Програмистите, обсебените от технологиите и всякакъв вид IT-та всъщност не намират нищо странно в това. За тях е важно да си съберат тази информация, за да спечелят повече пари от потребителите…

За пореден път фантастичните сюжети от миналото почти се осъществяват, но за съжаление не само положителните от тях. Сякаш “Матрицата“ пропива съзнанието ни, а “Орловото око“ управлява живота ни все едно сме кукла на конци.

Но в една такъв момент, в който една от най-стабилните платформи се срива, се замисляме за виртуалното “Аз“, което се оголва под атаките на недоброжелателни търсачи на печалба. И ако моята скромна личност не би представлявала интерес за виртуалните пирати, то може би вашата е такава, от която биха се заинтересовали. До колко можем до се доверим на новите технологии, и социални интернет мрежи за общуване, че ще защитят същността ни от недоброжелатели?

Вашият коментар