ИкономиКафе: Парите и политиката (част 2)

Да се опитваш да премахнеш фактора „пари” от политиката е като да се опиташ да забраниш скачането в баскетбола – Бил Брадли. Политиката е водеща и все по-водеща тема в живота на българите, особено през последните месеци, а сред най-дискутираните моменти е финансирането в нея. Икономически поглед върху този въпрос темата на поредното издание на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив.

Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. По днешната тема пише Весислав Илиев:

(Това е втора част на анализа по темата за парите и политиката. Първата част може да прочетете оттук.)

Средствата, които са нужни на една партия за нейното нормално функциониране, далеч не са свързани единствено с организирането и провеждането на предизборната кампания. Тук влизат и тези разходи отиващи за поддържането на постоянни офиси и изграждане на партийни структури, изготвяне на проучвания и проекти, както и за функционирането на свързаните с тях политическите фондации. Разбира се, става въпрос за огромни суми, чиито произход често остава неясен за обикновения гласоподавател.

Европа, САЩ и корупцията

„Меки” пари в американската политика

В САЩ произхода на тези средства е свързан с разграничението на парите предназначени за финансиране на партиите на „твърди” и „меки”. „Твърдите пари” са тези, които отиват директно за даденият кандидат и са стриктно регулирани от закона. „Меките пари”, от друга страна, доста често се дължат на вратички в закона. Това са пари, които отиват за дейности непряко свързани с предизборната кампания. Най-големите разходи в една модерна политическа кампания отиват за реклама и най-голямата част от противоречието „твърди” и „меки” пари е свързано с това „каква” и „колко” реклама може да си позволи даденият кандидат-политик. Когато рекламата казва; „гласувай за политика Х”, тогава парите трябва да дойдат от стриктно регулираните партийни средства, предвидени за кампанията. Доста често обаче тези средства се оказват крайно недостатъчни. През 2002г. Законът за реформа на двупартийната система забрани този вид дарения. Те обаче бяха пренасочени към така наречените организации 527, обвързани индиректно с предизборните кампании. Това са сдружения с нестопанска цел, които не правят разходи пряко свързани с предизборните кампании и по този начин остават извън регулацията на федералната комисия по изборите. Парите, които се изливат в подобни организации, са достатъчни за пропагандирането на дадени политики и оттук те могат да окажат влияние върху целия изборен процес. През 2010г. Върховният съд реши, че корпоративното финансиране на независими политически предавания по време на изборната кампания не може да бъде ограничено, тъй като това нарушава първата поправка и правото за свобода на словото. Като резултат от това решение, отделни групи защитаващи дадени интереси започнаха да харчат пет пъти повече за изборите за конгрес през 2010г., отколкото по време на предните избори.

Европа и скандалите

Макар и партиите в Европа да са в по-голяма степен зависими от държавно финансиране, техните финансови източници също предизвикват множество спорове в публичното пространство. Регулациите и ограниченията спрямо частните пари са много по-сериозни отколкото в САЩ, но въпреки това европейските закони не са изцяло в състояние да предотвратят корупцията. Орязването на частните субсидии доведе до „скучни” избори, което бе свързано и със спад в изборната активност. Намаляването на даренията направи партиите по-зависими от държавните пари. Това доведе до скандали, като тoзи с Жак Ширак. Бившият президент на Франция, в качеството си на кмет на Париж, бе уличен за неравномерно разпределяне на пари от държавни фондове в периода 1977 -1995г. . Делото срещу бившия държавен глава бе повдигнато след изтичане на неговия имунитет през 2009г. като идната 20011г. ще се проведе второ дело. Обвиненията са свързани и с това, че средствата са били преразпределяни за финансиране на ръководената от него партия Съюз за републиката (Съюз за народно движение в момента). Ширак бе обвинен в това, че е изплащал заплати на 21 негови политически съюзници, които реално не са работили на съответните длъжности през периода 1977-1995г.. Делото обаче може сериозно да накърни репутацията на управляващият Съюз за народно движение. Ако се стигне до споразумение със съда, управляващата партия ще трябва да изплати 1,65 милиона евро компенсации по делото.

Някои от често срещаните похвати за прикриване на финансовите източници са отварянето на тайни банкови сметки и създаването на граждански асоциации, които играят ролята на посредник. Такива в Германия са били „Групата за развитие на недоразвитите пазари” и „Организацията за популяризиране на частната помощ за развитие”. Преимуществото на подобни организации бе, че всеки дарил на тях може да запази своята анонимност. И тук скандали не липсват. Един от най-нашумелите такива през 90-те е свързан с Християндемократическия съюз в Германия и даренията към него от страна на оръжейният лобист Шрайбер. Друг по-пресен скандал е свързан с действащия френски президент Саркози, обвинен в получаване на пари от наследничката на Лореал – Лилиан Бетанкур, с чиято помощ е финансирал предизборната си кампанията. Корупционните скандали не са чужди и на английските политически сили.

Въпреки че европейските избори не са защитени от скандали свързани с финансиране на изборите, бизнесът, може би с изключение на Италия, упражнява по-малко влияние върху политиката. Европейските политически кампании са по-евтини и с по-малко медийно участие и са в по-голяма степен подкрепяни от обществените средства. По данни към 2002г. държавните субсидии за някои от европейските страни са: Англия – 3%, Холандия-16%, Испания- 43%, Германия-54% и Франция-56%. В Европа бизнес интересите,въпреки множеството скандали, не успяват да упражняват толкова голямо влияние върху участниците в политическия процес. Докато повечето европейски страни и САЩ имат някаква форма на директно публично финансиране и закони относно даренията, в голяма част от Европа, за разлика от САЩ, се осигурява безплатно телевизионно пространство за кандидатите. Страни като Англия, Швеция, Швейцария, Ирландия и Белгия имат забрани за платени политически реклами, а други като Франция са наложили сериозни ограничения върху тяхното излъчване. На другия полюс са САЩ, където разходите на партиите за 2010г. свързани с този ресор се очаква да надхвърлят 3 милиарда долара. Факт добре дошъл за страдащите от финансовата криза медийни корпорации. Така например CBS изчисляват своите приходи идващи от политическо рекламно време за 2010г. на 200 милиона долара.

За автора

Вашият коментар