Съвсем официално Пловдив се включи в надпреварата за Европейска столица на културата в края на по-миналата седмица, когато подаде своята апликационна форма в Министерството на културата. След два месеца трябва да разберем кои градове прескачат първата пресявка, след която от 8 града ще останат само два или три финалиста. Какво представлява кандидатурата, как това състезание ще обедини заедно всички етноси, религии, полове и сексуалности да работят в една насока, кой с какво може да помогне на това Пловдив да стане Европейска столица на културата ни разказаха артистичният директор на фондация „Пловдив 2019“ Емил Миразчиев и колежката му в организацията Геника Байчева. Публикуваме интервюто на две части:
– Какво представлява и колко време отне изработвено на книгата?
Емо: Изработването е един много дълъг процес, свързан с анализи, проучвания. Всичко това, което го виждате събрано в тези 80 страници, в което трябва да се събере текст и снимки – един концентриран труд, който ако кажем, че сме събрали някакви материали е отнело около 3 месеца…
Геника: …По-скоро тая книга е от както е създадена тази фондация. Просто премина през много етапи. За да бъде създадена, не е направена от няколко души, които са отговорили на зададените въпроси – тя е плод на участието на целия град. Етапите през които сме минали са много граждански участия, различни видове анкети и проучвания, срещи на културния сектор, на бизнеса. На базата на техните предложения и мнения и идеи за силните и слабите страни на града, синтезирани в последствие от нас и колегите тук. Малко по малко сме събрали материала, но това е колективен труд на целия град.
– Книгата е поредица от въпроси, на които трябва да отговорят всички градове-кандидати. Има ли някой по-важен сред тях?
Геника: Въпросите засягат различна сфера на действие в града. Има въпроси, свързани с туризма, с инфраструктурата, всичко е преплетено. За да имаме културна столица, ние трябва да осигурим как може да приемем наплива от туристи. Ако нямаме такъв капацитет, няма как да осъществим тази културна програма. Един от акцентите ни е серия от събития в региона, но ако нямаме добър транспорт, който да води хората до тези места, пропада тази инциатива. Всичко е преплетено, транспорт, туризъм, финанси – не сме се опитали просто да отговорим на едни въпроси, на които Европейската комисия да ни пише „шест“, а сме си мислили какъв е потенциалът на Пловдив да реши тези задачи.
– Често коментирана тема е т.нар. „европейско измерение“ на кандидатурата и събитията,какво значи това?
Геника: Това звучи малко имагинерно, но ние трябва да привлечем европейската публика с големи и специфични проекти. Ако не го направим, това ще остане една локална инициатива. От друга страна – трябва да включим и локалните артисти, защото иначе губи своята стойност и специфичност.
– Излиза, че това не е просто апликация за кандидатстване за Европейска столица на културата, а може да бъде основа за стратегия на Пловдив за цялостно културно развитие.
Геника: Точно така – както и кметът Иван Тотев каза по време на представянето на концепцията, важен е пътят, който извървяваме. Щастлива съм, че той осъзна по този начин тази задача. Това, което ние направихме в тази книга, е пътят към културната стратегия за разгръщане на пълния потенциал на Пловдив във всички сфери – туризъм, транспорт, култура, социална дейност. Това е изключително важен труд за този град и трябва да се има предвид във всяко едно бъдещо развитие.
– Един от засегнатите проблеми в книгата, а и на практика съществуващ в града, е разделението между различните социални групи. По какъв начин може да се борите с това да „сприятелите“ например част от футболните фенове с организаторите на един кино-фестивал за хора с различна сексуална ориентация?
Емо: Културата е един много мощен двигател на процесите в едно общество. Всичко е въпрос на култура. Религия, етноси, всеки има специфична култура и изповядва различни виждания. Именно Европейският съюз и неговата отвореност и толерантност, всички тези европейски ценности и европейски измерения за които говорим, културата е това по какъв начин можеш да бъдеш толерантен – както да защитаваш собствените си права, така и да уважаваш правата на другите. Именно този проект е раздвижил и е дал тласък в много от градовете, където се е състоял. Мислим, че за нашият град е много важна тази кандидатура, не просто самоцелно да спечелим кандидатурата и да направим едни фестивали и събития и да се радваме на успехи от арт-събития. По-скоро искаме тези събития да са така преплетени с тези проблеми, за това сме ги и изтъкнали, предложеили сме именно такива проекти, които да решат тези проблеми. Не смятам, че това ще стане с някаква магическа пръчка, и в един момент градът ни ще бъде излекуван. Всичко това са едни механизми, с които да бутнем тези процеси, с които да се развиват и да решим проблемите. Един от акцентите е спряване с ромския проблем – не бива да се крием и да не си го признаваме, имаме един от най-големите квартали, който обаче по някакъв начин е затворен и изолиран. Искаме те също да се включат активно в цялостната концепция и развитие на града.
– Кандидатурата „Пловдив 2019“ не включва само град Пловдив, а целия регион. Каква част от регионалните събития и уникалности намериха място в концепцията ни?
Геника: Регионът разполага с изключителни природни дадености, които според нас не се използват с пълен капацитет. Той предлага и много пъстра и интересна културна програма. Ние ще стъпим на нея и тя ще е база за по-нататъшно развитие. Всички прекрасни неща, които се случват в региона – съборът в Гела, надсвирването с гайди, кукерските празници, празникът на розата… Това са неща, които дотолкова са част от нас и нашите традиции, че би било грехота да не ги ползваме. Всичките природни забележителности, минерални извори и други също са част от програмата, но идеята ни е ние да ги надградим и да ги превърнем в един атрактивен културен маршрут за всички посетители на Пловдив, като една алтернативна програма. Целта ни е да съхраним тези традиции, тъй като много често загиват различни приказки, предания, защото изчезват и тези хора от региона. Искаме обаче да ги представим по един модерен и привлекателен начин за хората. Най-любопитното и предизвикателно за мен е, че тези неща ще се менажират от самите жители на родопските села – те самите ще го направят така, както им харесва.
– Доколко е проблем липсата на инфраструктура, като зали, места за култура, дори и като транспорт?
Емо: Липсата на голяма културна зала не е проблем при кандидатурите. Много малки градове, където нямат театри или подобна инфраструктура са печелили тази титла, например Пафос(който ще бъде столица на културата през 2017-а година). Именно тези слабости, ние изтъкваме тези проблеми, защото смятаме, че с такива механизми, можем да решим част от тях. Все пак очакваме да се завърши и голямата многофункционална зала, като се надяваме там да можем да приемаме разнообразие от културни събития. Част от нашата концепция е и фестивалът „Градски мечти“ – как гражданите виждат своя град и кои свободни пространства с потенциал за събитийност, с креативност, за случване на някакви събития – как можем да ги развием. За открити пространства – имаме великолепен Амфитеатър, малкият Одеон. Кино Космос също е една алтернатива за културни събития, част от него вече е превърнато в място, където се случват интересни работи. Тук обаче трябва целият град да концентрира своя потенциал – за мен е много важно и бизнесът да се включва в подобни инициативи, както разбира се, държава и община. Да не говорим също и за Тютюневите складове – едни прекрасни места, където за съжаление всичко е частно, но не е невъзможно да се направят публично-частни партньорства, да се срещнат интереси на бизнеса, обществеността и хората на културата, за да могат някои от тези места да се развият.
Геника: Ние искаме малко по малко да почнем да връщаме града на гражданите. Градът е пълен с такива зони, които са ничии. Има много такива пространства, като започнем с Тютюневите складове, занемарени пространства около реката, тепетата… Искаме освен тази инфраструктура – залите, да откриваме и други места, на които хората сами да си правят културни събития – дали междублоковите пространства, около реката, Тютюневите складове – все говорим за едно и също. Искаме да позволим на гражданите да ги ползват тези неща.
– Най-добрият пример, разбира се, е кино „Космос“ – всяка седмица нещо се случва там, тепърва предстои да се реставрира още повече. Има ли обаче потенциал и други места в града да се развият по този начин, и най-вече места извън центъра на града? Хората по кварталите имат ли потребност от културата, която виждаме, че я има в кино „Космос“?
Геника: Смятам, че търсенето идва с предлагането. Когато се направи нещо добро и се даде на хората, те успяват да го изпълнят с култура. Добрият мениджмънт показа, че например в Тракия в едно читалище да се случи прекрасен проект, една съвременна библиотека, серия от уъркшопи за деца, обмен с младежи от други държави, това с един изключително скромен бюджет, но и един прекрасен резултат. Именно читалищата са част от нашите идеи, обновяване на такива малки културни средища – именно там е мястото, където ние възпитаваме младата публика да търси и да има нужда от култура.
…Очаквайте продължение
За автора
