България чества Деня на народните будители

На днешната дата България отдава почит към народните будители – книжовници, революционери и просветители, извисили през годините българщината, съхранявайки народната памет и любов към отечеството.

Човекът, предложил България да има общонационален празник, в който да честваме своите големи сънародници, е Стоян Омарчевски – министър на просвещението в правителството, оглавявано от Александър Стамболийски.

Празникът се отбелязва тържествено за първи път в Пловдив през 1909 година, а датата 1 ноември е избрана неслучайно, тъй като именно на същата българите отдават почит на покровителя на българския народ Свети Иван Рилски.

14 години по-късно, на 3 февруари 1923 година, Цар Борис III подписва закон, с който въвежда Деня на народните будители като официален празник, а датата 1 ноември става символ на отдаването на почит към най-ярките фигури в българската история. По времето на комунизма Денят на народните будители е премахнат от официалния календар до идването на 1990 година, когато по идея на „Мати Болгария“ е възстановен.

Сред най-ярките фигури на българщината, които почитаме на днешния ден, са Паисий Хилендарски, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Вазов, Васил Левски, Георги Раковски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Любен Каравелов и много други.

Ето с какви мотиви Стоян Омарчевски предлага Деня на народните будители да се превърне в общонационален празник:

„Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си… Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат. Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.

Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното.

Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.

А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България“.

Честит празник!

Вашият коментар