Носталгия по плажовете на Дунав

Дунав е река с характер. Прелива историята на над десет държави и пази спомените за бурни и мирни времена от векове назад. Тя е естествен дом за над 10 000 вида диви животни и растения, но и нужна за човека.

Сама решава кога ще образува плажове, къде, колко големи и кога да ги погълне отново. Крайбрежните жители знаят това и се съобразяват с нейните движения. Има обаче няколко основни обособени плажа по ивицата й, които през годините са били живи и са се пълнили с народ в горещите летни дни.

Лимонади, състезания, деца, душове, сладолед, кучета, прясна цаца, надуваеми топки, много хора, усмихнати хора.

Днес плажовете са занемарени, законът забранява приближаването до тях и плуването в реката, общините не правят нищо, за да откликнат на желанията на местните да поемат грижа за плажовете. Амбицията да се върнат тези години е само в носталгичното желание на местните.

Ето някои истории от първо лице за плажовете на Дунав.


Бреговете на Дунав 1956 година

Капитан Константин Динков – Льони ни изпрати спомените си от 50-те години на свищовския летен плаж в местността „Паметници“. „Първият градски плаж се намираше на запад, близо до свищовското пристанище и  беше един чудесен плаж с плажна ивица от около един километър. Той беше една голяма лятна придобивка на нашите граждани в хубавите и топли слънчеви дни и бе посещаван от много плажуващи. Хубавият ситен златен пясък, там реката беше плитка и позволяваше да се влиза навътре в нея, а тези условия привличаха много хора – и млади и стари. След като плажът в местността „Паметници”  бе благоустроен и предоставяше   добри условия за плажуващите, посещаемостта на западния плаж намаля.

Не мога да си спомня кога бе открит плажът на „Паметниците”, но мисля, че беше около 70-та година на   двадесети век. Построена бе една отвесна стена от около два метра висока, чието предназначение беше да предпазва да не се залива плажът от придошлите високи води на Дунав. Плажът беше много добре уреден със съблекални и душове и се охраняваше от спасители. Въпреки петкилометровата му отдалеченост той се посещаваше от изключително много хора. Преди демокрацията в западната част, в края на града бе построен  и функционираше плувен комплекс от олимпийски басейн, кула за скокове и голям детски басейн. След демократичните промени, към настоящия момент, в града ни не функционира нито плаж, нито басейн. В   момента плажът на „Паметниците” няма вид на такъв.

Плаж Паметниците днес

Обрасъл с гора от храсти и върбови дървета, душовете липсват, съблекалните и те, мястото е неподържано,   напълно изоставено, няма следа от това, което беше. Същата е участта и на плувния басейн. Днес градът не разполага с никакъв плаж, а ние гражданите сме лишени от възможността в горещите летни дни да се потопим в хладките води на реката.„

Галина Йорданова разказва с приятно усещане спомена как в ученическите си години в техникума, другарката по физическо ги е водила на Дунав, за да ги учи да плуват.

Иглика Върбанова е от село Пиргово, съвсем близо до Русе. От 5-годишна е водена от баба си и дядо си до плажа, където помни кадифения пясък. Лятото там нивото на Дунав спадало и се оформяла пясъчна коса дълга километър и широка стотина метра. Сестра й не излизала от реката, но Иглика предпочитала да слуша историите на дядо си. „Рибарите знаят всичко за водата, дори и техните предания“, казва порасналото момиче. В дълбините на Дунав имало много злато, по-жълто от броговете й, дори живеели златни моми, които спасявали рибарите от пристанището. Легендата за тъжната любов между Дунав и Слънцето разказана от дядо й, днес Иглика разказва на своите внуци. „Ще ми се не само да им разказвам, а също да закарам двете си внучета на реката, уви…“

остров „Матей“ в Русе

Валентина Стоянова си спомня още 4-годишна как роднити от София са идвали с нетърпение специално за плажовете на Русе. „Едно от местата беше остров Матей, а другите традиционни дестинации, естествено, бяха Рибарската на хижа Приста, Наколните на Дунав мост и ресторантът на Текето.“

В част от общините, които попитахме за възможността да се уредят и адаптират отново тези плажове, местните власти ни казаха, че би било много скъпо да се наемат спасители, медицински лица, да се изграждат душове. Просто нямало пари…

Благодарим на Държавен архив – Русе за предоставените снимки.

За автора

Ивелина Василева

Ивелина Василева е от изчезващия вид оптимисти, които вярват, че Пловдив има надежда да се спаси. Възрожденските сгради няма да се бутнат за черни стъкла, стадион Пловдив ще се съживи, пловдивчани ще познават града си и „Синя зона“ ще изчезне завинаги. Тя е готова да се бори за този оптимизъм и не ще предаде родината си, като емигрира в София.

Всички публикации от този автор